Робин Кук - Пристъп

— Става — усмихна се Стефани.

Даниел не беше сигурен, дали е от виното или от заразителната веселост на Стефани, но вече не се чувстваше тъй напрегнат, макар че когато насапуниса лицето си и започна да се бръсне, тревогата отново пропълзя в душата му. Утрешният ден можеше да бъда катастрофален и перспективата му напомни за предсказанието на Хейнрих Уъртхейм в деня, когато разбра, че Даниел се връща в частния бизнес. Но сега трябваше да се опита на всяка цена да изхвърли лошите мисли от главата си поне за тази вечер. Ще последва съвета на Стефани и ще се забавлява.

Зад насапунисаното си лице в огледалото той виждаше размазания силует на Стефани през замъгленото стъкло на душ кабината. Тя се надвикваше с шума на водата и пееше. Беше на трийсет и шест, но приличаше повече на двайсет и шестгодишна. Както неведнъж й бе казвал, беше изтеглила печеливш билет от генетичната лотария. Високото й гъвкаво тяло бе тънко и жилаво, сякаш редовно се грижеше за него, което тя не правеше, а тъмната й маслинена кожа нямаше равна на себе си. Гривата от гъста, лъскавочерна коса и тъмните като нощно небе очи придаваха класически завършек на портрета й.

Вратата на душ кабината се отвори и оттам се появи Стефани. С бързи движения започна да суши косата си, без да обръща ни най-малко внимание на голотата си. За миг се наведе напред, като остави косата си да падне свободно надолу и трескаво я затърка с хавлията. После отново се изправи и я отмета назад като красиво животно, което разтърсва гривата си. Когато се изви, за да си избърше гърба и съблазнително раздвижи устни, случайно улови погледа на Даниел в огледалото. Спря се.

— Хей! — извика му тя. — Какво си ме зяпнал? Нали се бръснеше?

Внезапно осъзнала голотата си, тя се покри с кърпата и сега изглеждаше така, сякаш бе облечена в минирокля без презрамки.

Отначало Даниел се смути, че го хванаха в позата на воайор, но бързо се съвзе. Остави бръснача и отиде до нея. Улови я за раменете и се взря в очите й, които непрекъснато сменяха цвета си.

— Не можах да се сдържа и да не отбележа колко секси и привлекателна изглеждаш.

Стефани наклони глава, за да го огледа от друг ъгъл и попита:

— Как си?

— Добре съм — засмя се той.

— Да не би да си се промъкнат в дневната и да си пресушил бутилката шампанско?

— Говоря сериозно.

— Не съм чувала подобно нещо от месеци.

— Ако ти кажа, че бях изключително зает, пак няма да изразя цялата истина. Когато реших да създам компанията, нямах представа, че набирането на средства ще отнеме сто и десет процента от усилията ми. А на всичко отгоре и тази политическа заплаха, застрашаваща цялата операция.

— Прав си — съгласи се Стефани. — Наистина те разбирам и не го приемам лично.

— Наистина ли не съм ти го казвал от месеци?

— Повярвай ми — отвърна тя и поклати глава.

— Извинявай — каза Даниел. — И за да изразя дълбокото си съжаление, излизам с предложение, което ще промени плановете ни за вечерта. Нека изместим напред правенето на любов, а вечерята да почака. Какво ще кажеш?

Наведе се, за да я целуне, но тя го бутна по насапунисания нос с връхчето на показалеца си. Направи физиономия, сякаш докосваше нещо изключително неприятно и засили впечатлението, като след това избърса пръста си в рамото му.

— Първоначалните правила няма да се променят в ущърб на вкусната вечеря — забеляза тя. — Отне ми доста усилия да направя резервацията, така че плановете за вечерта са вече гласувани и приети. Хайде, свършвай с бръсненето!

Тя енергично го побутна към мивката и се отмести до съседния умивалник, за да си изсуши косата.

— Шегата настрана — надвика шума от сешоара Даниел, — изглеждаш фантастично. Понякога се чудя какво намираш в старец като мен.

Той си наплиска лицето с одеколон.

— Петдесет и две години не са кой знае какво — извика му в отговор Стефани. — Особено за жизнен мъж като теб. Всъщност, и ти си доста секси.

Даниел се огледа в огледалото. Помисли си, че не изглежда много зле, макар да не се заблуждаваше относно сексуалната си външност. Още преди години се бе примирил с факта, че вече се намира във втората половина на жизнения си път и че не е детето чудо, за което го смятаха в училище. Стефани просто се опитваше да бъде мила с него. Лицето му винаги е било слабо и поне с него нямаше проблем — не се забелязваше нито двойна гуша, нито бръчки, само лек „пачи крак“ в края на очите, когато се усмихнеше. Бе запазил физическата си активност, но не и през последните няколко месеца, когато бе зает с набиране на средствата. Като член на факултет в Харвард той ползваше всички спортни съоръжения безплатно, редовно посещаваше залата за скуош и хандбалното игрище, както и гребната база на река Чарлс. Като че ли единственият му проблем беше постепенното увеличаване на челото му нагоре и встрани и оредяването на буйната му грива, както и тънките сребърни нишки, които се бяха появили по слепоочията в иначе кестенявата му коса, но нищо не можеше да направи.