Робин Кук - Пристъп

Вратата на офиса не беше заключена и след като почука тихо, Тони се вмъкна вътре, без да дочака отговор. Братята седяха всеки на своето бюро, осветени от подходящи настолни лампи със зелени стъклени абажури. Навън бе облачно и през малкия мръсен прозорец, който гледаше към блатото, не влизаше почти никаква светлина.

Братята едновременно вдигнаха поглед към него. Сал преписваше данните от намачкани листи в старомоден тефтер. Лу редеше пасианс. За жалост Гаетано го нямаше.

Следвайки обичайния ритуал, Тони се ръкува с всеки поотделно и се тръшна на дивана. Дори не разкопча балтона си. Нямаше намерение да остане дълго. Прокашля се. Никой не каза и дума, което беше малко странно, като се имаше предвид, че именно той трябваше да бъде ядосан.

— Снощи майка ми е разговаряла със сестра ми — започна той. — Искам да ви кажа, че съм доста объркан.

— Нима? — попита Лу с нотка на презрение в гласа. — Добре дошъл в клуба на обърканите!

Тони местеше поглед от единия близнак към другия. Внезапно осъзна, че и двамата бяха в не по-добро настроение от самия него. Лу изрази неуважението си, като се върна към играта и ядно зашляпа картите върху бюрото. Тони погледна към Сал. Имаше по-зловещ вид от всякога. Лампата осветяваше лицето му отдолу с болезнена зелена светлина и той приличаше на мъртвец.

— Ще ни кажеш ли защо си объркан? — презрително попита Сал.

— Да, бихме искали да чуем — додаде Лу, без да прекъсва играта си. — Особено след като тъкмо ти ни накара да дадем сто бона на сестра ти.

Леко сепнат от неочаквано хладното посрещане, Тони се облегна назад. Стана му горещо и се разкопча.

— Никого не съм карал насила — ядоса се той, но като чу думите да излизат от устата му, усети се уязвим и усещането го прониза целия. Започнаха да го гризат съмнения: умно ли беше да дойде в отдалечения склад на братята без придружител и без защита? Винаги ходеше сам и близнаците го знаеха. Ала от друга страна не беше слабак и разчиташе на мускулите си.

— Не ни каза защо си объркан — продължи Сал, без да обръща внимание на думите му.

Тони отново се прокашля. Безпокойството му растеше и той реши да не проявява гнева си пред двамата Кастиляно.

— Объркан съм, защото не знам какви ги е свършил Гаетано при второто си посещение в Насо. Преди седмица майка ми се оплака, че не може да хване сестра ми на телефона. Когато най-после се свързала, сестра ми била унила и й намекнала, че нещо се било случило, но щяла да го сподели, едва когато се върне у дома, което щяло да стане скоро. С право си помислих, че Гаетано е свършил работата и професорът е вече история. Е, снощи майка ми отново се свърза със сестра ми. Не се бяха чували от доста време. Този път тя „приличала пак на себе си“, както твърди майка ми. Двамата с професора били още в Насо, но след няколко дни щели да се приберат. Какво става?

Настъпи напрегната тишина. Никой не продумваше. Единственият шум в стаята идваше откъм Лу, който продължаваше да шляпа с картите по бюрото, и откъм блатото, в което крякаха чайки.

Тони се огледа. Въпреки ранния час в офиса беше полутъмно.

— Но къде е Гаетано?

Последното нещо, което желаеше, бе насилникът да го изненада.

— И ние се питаме същото — отвърна Сал.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

— Гаетано още не се е върнал от Насо — заяви Сал. — Изчезна. Нямаме ни вест, ни кост от него от последния път, когато и ти беше тук. Брат му и снаха му, с които поддържа близки отношения, също не са го виждали. Няма никаква следа от него. Нищо.

Когато влезе, Тони бе наистина объркан, но сега остана с отворена уста. Макар, че напоследък Гаетано доста го дразнеше, всъщност го уважаваше като опитен професионалист и вярваше, че е безусловно лоялен. Изчезването му бе необяснимо.

— Няма защо да ти казвам, че и ние сме доста смутени — добави Сал.

— Разследвахте ли случая? — попита Тони.

— Да го разследваме ли? — най-после вдигна поглед от картите Лу. — Че защо да правим такова неразумно нещо? Не, по дяволите! Седим си тук по цял ден, гризем си ноктите и го чакаме да позвъни.

— Обадихме се на фамилията Сприано в Ню Йорк — продължи Сал, без да обръща внимание на сарказма на брат си. — За твое сведение със Сприано сме далечни родственици. Те проверяват вместо нас. Междувременно ще ни изпратят друг помощник, който ще пристигне след ден-два. Те ни намериха и Гаетано.

По гърба на Тони полазиха тръпки. Знаеше, че Сприано е една от най-влиятелните и безмилостни фамилии на източния бряг. Нямаше представа, че братята са свързани с нея, което коренно променяше ситуацията и я правеше още по-тежка и тревожна.