Робин Кук - Пристъп

— Звучи ми разумно — прояви оптимизъм Даниел. — Имаме достатъчно хора. Пък и ние ще помогнем.

— Какво ще кажеш, Рашид? — попита Пол.

Д-р Наваз сви рамене.

— Може и да стане, при положение че пациентът остане на операционната маса. Не бива да го подмятаме насам-натам с рамката на главата.

— Операционната маса е на колела — напомни им д-р Нюхаус.

— Да започваме! — решително каза Пол. — Мардасъри, уведоми рентгеновите лаборанти, че тръгваме към тях.

За няколко минути д-р Нюхаус откачи Ашли от монитора и го развърза. С разперени встрани ръце нямаше да успеят да го изкарат от операционната. Когато всичко бе готово и ръцете на Ашли мирно почиваха в скута му, д-р Нюхаус освободи с крак спирачката на масата. После започна да я бута, докато Марджъри и Пол я дърпаха и така потеглиха по коридора. С изключение на сестрата, всички тръгнаха след масата с пациента. Макар и в полуседнало положение, Ашли спеше, без да усеща, че го местят. С футуристичната стереотаксична рамка на главата той приличаше на участник в научнофантастичен филм.

Д-р Наваз облече тежката оловна престилка, тъй като държеше лично да намести главата на Ашли за рентгеновите снимки. Останалите се оттеглиха в коридора. Ашли продължаваше да спи.

— Искам да проявите снимките бързо, и без това се забавихме много — каза д-р Наваз на лаборантката, когато тя дойде да вземе плаките.

— Веднага ще ги донеса — отвърна жената.

Д-р Нюхаус влезе при Ашли, за да провери жизнените му показатели. Пол и Спенсър придружиха рентгеновата лаборантка, за да я изчакат, докато прояви снимките. Даниел и Стефани останаха сами.

— Комедия от грешки, която никак не е смешна — прошепна Стефани и крадешком поклати глава.

— Стига! — прошепна в отговор Даниел. — Получи се недоразумение, което не е по ничия вина. Снимките са направени, така че можем да продължим с имплантирането.

— Не е важно дали е по нечия вина, или не — изсумтя Стефани. — От онази дъждовна вечер във Вашингтон, та до днес ни се случват все такива смахнати истории. Питам се какво ли още ще последва?

— Да се опитаме да бъдем повече оптимисти — отсече Даниел. — Вижда му се краят.

Пол и Спенсър излязоха в коридора, следвани от лаборантката. В ръцете си Пол държеше рентгеновите снимки.

— Изглеждат ми добри — забеляза той, когато мина покрай Даниел и Стефани, за да влезе в рентгена.

Другите го последваха. Пол прикрепи снимките към таблото, включи светлината и отстъпи встрани. Виждаше се черепът на Ашли, увенчан с тъмния обръч на стереотаксичната рамка.

Д-р Наваз се приближи, заби нос в снимките и внимателно ги проучи една по една, като се ориентираше главно по неясните сенки от пълните с течност мозъчни вентрикули. Всички мълчаха. Чуваше се само дълбокото дишане на Ашли, примесено с шума от помпането на апарата, с който д-р Нюхаус измерваше кръвното му налягане.

— Е? — попита Пол.

Д-р Наваз с неохота кимна.

— Изглеждат добри. Ще свършат работа.

Той взе един маркер, транспортир и тънка метална линийка. Много внимателно измери нещо върху всяка снимка и отбеляза местата със знак X.

— Ето целта ни: намира се в дясната страна на средния мозък. Сега ще отбележа координатите: X, Y и Z.

Той започна да нанася линии върху снимките и да измерва ъглите между тях.

— Тук ли ще го правиш? — попита Пол.

— Таблото е добре осветено — потънал в работата си, отговори д-р Наваз.

— Трябва да върнем пациента в операционната — обади се д-р Нюхаус. — Там ще е по-удобно да следя сърдечната му дейност на монитора.

— Няма проблеми — отвърна Пол и застана откъм краката на пациента, за да помага при местенето. Д-р Нюхаус освободи колелата на масата от спирачките.

Пол дърпаше операционната маса откъм главата, а д-р Нюхаус я буташе, докато я изкараха от рентгена. Д-р Нюхаус бе сложил едната си ръка върху рамото на Ашли, за да убие вибрациите от движението.

Продължиха по коридора, Марджъри вървеше отстрани с бутилката физиологичен разтвор, готова да подхване Ашли в случай на нужда. Най-отзад крачеше Спенсър и раздаваше заповеди, на които никой не обръщаше внимание.

— Цветът му не ми харесва — обади се д-р Нюхаус, като оглеждаше сенатора на силната флуоресцентна светлина. — По-живо!

— Цветът му си беше такъв, още когато пристигна — обади се Спенсър. — Според мен не се е променил.

— Искам да го включа в монитора — настоя д-р Нюхаус.

— Пристигнахме! — обяви Пол, отвори вратата на операционната и прекрачи. В този миг горният край на масата, която дърпаше след себе си се извъртя и се удари. Ремъците, които фиксираха гръдния кош, се опънаха. Поради инерцията на стереотаксичната рамка, главата му клюмна на гърдите. Д-р Нюхаус и Констанс мигновено реагираха и уловиха ръцете му, които увиснаха във въздуха.