Робин Кук - Пристъп

— По дяволите! — изруга д-р Нюхаус.

— Точно това не биваше да става — прехапа устни Пол, тъй като отговорен за сблъсъка бе само той и никой друг.

— По-важното е дали рамката се удари в касата или не — каза д-р Нюхаус.

— Не, май не можа — отвърна Марджъри. — Мисля, че се разминахме на косъм.

— Да благодарим на Господ за малките услуги, които ни прави. Иначе трябваше да започнем всичко отначало. — Д-р Нюхаус беше успял да възвърне спокойствието си.

Констанс побърза да отиде до масичката с инструментите. Тъй като единствена бе останала с престилка и ръкавици, когато останалите тръгнаха към рентгена, тя хвана рамката, без да застрашава стерилността й, и я задържа неподвижна.

— Свършихте ли? — обади се внезапно Ашли.

Лекият сблъсък го бе извел от опиянението му. Опита се да отвори очи, ала не успя. Клепачите му само леко се повдигнаха. Усетил странна тежест върху главата си, той се напрегна да я докосне, но д-р Нюхаус улови вдигнатата му ръка, Марджъри притисна другата.

— Наместете масата — нареди д-р Нюхаус.

Пол я издърпа в средата на стаята. Помогна на д-р Нюхаус да постави предпазните колани на мястото им и след миг ръцете на Ашли бяха здраво завързани. Той тутакси потъна отново в сън. Д-р Нюхаус подаде краищата на електродите на Марджъри и тя ги свърза с апарата за ЕКГ. Скоро ритмичният и успокояващ звук от монитора замени напрегнатата тишина. След като измери кръвното му налягане, д-р Нюхаус свали слушалките на стетоскопа от ушите си.

— Всичко е наред — обяви той.

— Трябваше да съм по-внимателен — обади се Пол.

— Нищо не е станало — отвърна д-р Нюхаус. — Рамката не е изместена. Ще уведомим д-р Наваз за станалото, за да я провери. Стабилна ли е, Констанс?

— Като скала — отговори сестрата, като продължаваше да я подпира с ръце.

— Добре. Свободни сте. Благодаря ви за помощта.

Констанс внимателно отпусна пръсти. Положението на рамката не се промени.

— Мисля, че беше прав за цвета на пациента — извика д-р Нюхаус към Пол. — Няма промяна в сърдечния му статус. Според мен трябва да му поставим апаратче за измерване на пулса. Марджъри, би ли ми го донесла от стаята с упойки?

— Няма проблем — отвърна сестрата и изчезна в съседното помещение.

Някой се появи до прозореца в коридора и привлече вниманието на Пол. Макар да бе облечен в престилка и да носеше маска на лицето си, Пол тутакси разпозна в него Кърт Хърман. Едва се бе съвзел от инцидента с операционната маса и сърцето му отново заби лудо. Бе крайно необичайно за Кърт Хърман да влиза в останалите сгради на клиниката. Обитаваше единствено администрацията, където се намираше офисът му, и едва ли бе стъпвал в оперативното отделение до сега. Сигурно имаше нещо изключително сериозно, за да се появи чак тук.

— Какво има? — развълнувано попита той, вече в коридора.

— Трябва да говоря с теб и д-р Уингейт насаме.

— За какво се отнася?

— За самоличността на пациента. Не е свързан с мафията.

— Така ли? — с облекчение попита Пол; новината не бе лоша, както очакваше. — Кой е?

— Защо не повикаш и д-р Уингейт?

— Добре! Минутка!

Пол се върна в операционната и зашепна в ухото на Спенсър. Онзи въпросително повдигна вежди. Дори се извърна да погледне през стъклото към Кърт, сякаш не вярваше на думите на Пол. Пъргаво го последва навън. Кърт им махна да тръгнат след него към склада. Когато влязоха, той провери дали вратата е заключена добре и се обърна към шефовете си. Нямаше високо мнение за тях, особено като не беше съвсем сигурен кой от двамата контролира нещата.

— Е? — нетърпеливо попита Спенсър. — Ще ни кажеш ли най-сетне? Кой е той?

— Първо малко предистория — отвърна Кърт в обичайния си кратък военен стил. — От шофьора на лимузината му разбрах, че ги е взел, него и жената, която го придружава, от комплекс „Атлантис“. Отседнали са в посейдоновия апартамент, регистриран на името на Каръл Менинг от Вашингтон, окръг Колумбия.

— Каръл Менинг ли? — учуди се Спенсър. — Не съм го чувал. Кой е той, по дяволите?

— Каръл Менинг е жена — каза Кърт. — Проверихме я и се оказа, че е началник на канцеларията на сенатор Ашли Бътлър. Проверих и при бахамските имиграционни власти. Сенатор Бътлър е пристигнал на острова вчера. Мисля, че той е нашият пациент.

— Сенатор Бътлър! Разбира се! — шляпна се по челото Спенсър. — Сутринта ми се стори познат, но не можах да свържа физиономията му с никакво име поради идиотските дрехи, които е навлякъл.