Робин Кук - Пристъп

— Спокойно! — обади се д-р Нюхаус, който стоеше зад Ашли. — Всичко е наред! — каза той и постави длан върху ръката му.

— Вкарвам местната упойка — обясни д-р Наваз. — Ще усетите ужилване на четири места.

— Ужилване ли? — тихо се удиви в унеса си той.

Лекарите винаги се опитваха да омаловажат симптомите. Всъщност Ашли се чувстваше така, сякаш го горяха с нажежен до бяло нож и отделяха скалпа от черепа му. В същото време стоеше някак встрани от болката, сякаш това се случва с някой друг, а не с него.

Почти не усети, когато фиксираха стереотаксичнага рамка на главата му. Трийсет минути я наместваха и извършваха други манипулации, а през това време той се рееше в пространството. Здраво я прикрепиха от външната страна на черепа му. Ашли изгуби представа за времето; не знаеше нито миналото си, нито бъдещето.

— Така е добре — каза д-р Наваз.

Той сграбчи калибрираната полукръгла рамка върху главата на Ашли и внимателно се опита да я раздвижи във всички посоки, за да опита здравината й. Тя се държеше здраво на четирите винта върху черепа му. Доволен от резултата, д-р Наваз отстъпи назад, скръсти стерилните си ръце, облечени в ръкавици, върху престилката на гърдите си и се прокашля:

— Мис Хикам, уведомете, моля, рентгена, че сме готови за тях.

Операционната сестра спря по средата на пътя към д-р Нюхаус, на когото носеше нова бутилка е физиологичен разтвор. Сиво-сините й очи се вторачиха най-напред в колежката й Констанс за подкрепа, после срещнаха погледа на д-р Наваз. За миг Марджъри загуби дар слово. Познаваше избухливостта на неврохирурзите и очакваше най-лошото.

— Казвам — с нотка раздразнение в гласа повтори д-р Наваз, — да не се шляете. Време е за рентгена.

— Но тук няма рентген — несигурно промълви Марджъри.

Тя се обърна към д-р Нюхаус в очакване да я подкрепи, за да не понесе цялата отговорност за възникналия проблем.

— Какво искате да кажете? — вдигна вежди д-р Наваз. — По-добре намерете рентген, или си събираме парцалите и се изнасяме оттук! Без рентген не мога да извърша вътрешночерепна имплантация.

— Марджъри нека да каже, че тези две операционни не са предвидени за рентген — обясни д-р Нюхаус. — Тук се извършват главно процедури, свързани с безплодието, така че са монтирали ултразвук. Това ще ви помогне ли?

— Вие май се шегувате! — погледна го невярващо д-р Наваз. — Не ми трябва ултразвук! Имам нужда от рентген, за да направя точни измервания. Триизмерната решетка на рамката трябва да отговаря на размерите на мозъка. Не мога да стрелям в тъмното. Имам нужда от проклетия рентген!

— Можем да докараме тук портативен — с несигурен глас произнесе д-р Нюхаус.

Той замаха с ръка към прозореца към Пол Сондърс.

— Проблем ли има? — подаде главата си Пол през вратата.

— И още какъв! — гневно извика д-р Наваз. — Чак сега ме уведомиха, че не разполагате с рентген! Това е скандално!

— Имаме — отвърна Пол. — Разполагаме дори с MRI.

— Добре, докарайте проклетия рентген тук! — нетърпеливо нареди д-р Наваз.

Пол се вмъкна в операционната и крадешком погледна към тримата зад стъклото. Повика ги с ръка и те влязоха, притискайки маските към лицата си като него.

— Възникна проблем. Бързо трябва да докараме портативен рентгенов апарат, защото д-р Наваз е на път да се откаже да оперира.

— За бога! След всичките ни усилия това ли заслужихме? — възкликна риторично Даниел и погледна към неврохирурга. — Защо не споменахте, че ще ви е нужен рентген?

— А вие защо не ми казахте, че нямате? Никога не съм работил в модерна клиника без рентген! Откъде можех да…

— Не се горещете! — прекъсна го Пол. — След минути ще разполагате с апарат.

Д-р Наваз поклати глава:

— Изненадвате ме, колеги. Предстои уникална операция, за която, както разбирам в последния момент, вие не сте напълно подготвени, но за сметка на това ме убеждавате, че не е станало нищо фатално! Как бих могъл да определя на кое място в мозъка да инжектирам клетките, ако нямам рентгенови снимки! — И той отново завъртя глава. — Сякаш участвам в слаб филм.

В стаята настъпи гробна тишина. Чуваше се само метрономът на монитора, отбелязващ сърдечната дейност на пациента. Никой не помръдваше.

— Защо не закараме пациента до рентгена? — предложи Спенсър. Не е толкова далеч.

Практиката да се мести пациент от операционната до рентгена по средата на процедурата бе необичайна, но при настъпилите обстоятелства не можеше да се отхвърли. Клиниката бе съвсем нова и празна, така че опасността от инфекция не бе толкова голяма, още повече, че краниотомията не бе още извършена.