Робин Кук - Пристъп

Интуитивно почувствал надвисналата беда, д-р Наваз усети как по тялото му премина електрически ток, а в стомаха му се настани онази премала, която единствено хирурзите познават. Потърси успокоение в Даниел, но той сви рамене. Даниел нямаше голям опит като хирург и бе объркан.

— Свинска тор? За какво говори той? — пепита Даниел.

— Опасявам се, че има обонятелна халюцинация — ядосано отвърна д-р Назаз.

— Това проблем ли е?

— Да го кажем така — отсече д-р Наваз. — Обезпокоен съм. Да се надяваме, че не е важно, но предлагам да не инжектираме последната част от клетките. Съгласен ли сте? Дотук сме имплантирали над деветдесет процента от количеството.

— Добре — съгласи се Даниел.

Беше му все едно дали ще вкарат последните лековити клетки, или не. Бе определил количеството напълно произволно, като имаше предвид работата си е опитните мишки. Притесняваше го реакцията на д-р Наваз. Личеше си, че неврохирургът е загрижен, но нямаше представа защо лошата миризма ще го притесни до такава степен. Усложненията бяха последното нещо, което желаеше, още повече, че се намираха на крачка от успеха.

— Изтеглям иглата — съобщи неврохирургът и започна да я изважда със същото внимание, с което я бе вкарал. Когато върхът излезе от мозъка, провери дали има кървене. Слава богу, нямаше.

— Иглата е извън мозъка! — обяви той и я подаде в ръцете на Констанс.

Пое си дълбоко въздух и повдигна края на кърпата, за да види Ашли. Усещаше, че Даниел наднича зад рамото му. Изразът на Ашли се бе променил и сега имаше вид на ядосан човек. Беше свил устни и устата му приличаше на тънка линия. Очите му бяха още по-широко отворени.

— Добре ли сте, мистър Смит? — попита д-р Наваз.

— Искам веднага да се махна от тук, ясно ли е! — отсече гневно Ашли.

— Още ли усещате вонята?

— Каква воня?

— Преди малко се оплакахте, че ви мирише на лошо.

— Не знам за какво говорите, по дяволите! Знам само, че искам да се махна от тук!

Той напрегна мишци да се изправи и ремъците на гърдите и китките му се опънаха.

— Дръжте го! — извика д-р Наваз.

Той се надвеси над Ашли и с тяло притисна краката му към масата.

Даниел пъхна ръцете си под операционното платно и го улови за глезените. Опита се да ги дръпне надолу и се удиви на силата, с която Ашли се съпротивляваше.

— Мистър Смит, успокойте се! — извика д-р Наваз. — Всичко е наред!

— Махнете се от мен, извратени чудовища! — викна в отговор Ашли.

Звучеше като пияница и с всички сили се съпротивляваше на опитите да бъде укротен.

Стефани, Пол и Спенсър видяха, че нещо не е наред и дотърчаха в операционната, като пътьом наместваха маските на лицата си. Марджъри пристегна ремъка на китките му и помогна на Даниел да притисне краката му надолу. Д-р Нюхаус отново измери кръвното му налягане. Ритмичният звук, идващ от монитора, значително се бе учестил.

— Всичко е в границите на нормалното — повтори д-р Наваз и се взря в упоритото, гневно лице на пациента, аленочервено от напрежението.

— Трябва да се успокоите! Ще затворим малкия разрез и край. Тогава ще можете да станете. Разбирате ли ме?

— Вие сте банда извратени гадняри. Махнете мръсните си ръце от мен!

Фактът, че употребява такъв непристоен и груб език в операционната, потресе всички почти толкова, колкото и внезапният изблик на физическа сила. За миг млъкнаха и застинаха на място.

След това забелязаха, че Ашли бе получил силна ерекция, която бе надигнала операционното платно като палатка.

— Моля ви, махнете се от ръцете и краката ми! — внезапно захленчи през сълзи Ашли. — Те кървят.

Всички впериха очи в ръцете и краката му, включително и Даниел, който продължаваше да притиска с ръце глезените му, докато Марджъри ги пристягаше с ремъците.

— Няма никаква кръв — обърна се към присъстващите Пол. — Какво говори той?

— Джон, чуй ме! — обади се д-р Наваз — ръцете и краката ти не кървят. Всичко е наред. Трябва само да останеш спокоен през следващите няколко минути, за да мога да свърша.

— Името ми не е Джон — отвърна тихо Ашли.

Сълзите му бяха изчезнали със същата скорост, с която се бяха появили. Макар в гласа му да се долавяше безпокойство, той се бе усмирил.

— Като не е Джон, какво е? — попита д-р Наваз.

Даниел разтревожено погледна към Стефани, която бе отстъпила встрани от операционната маса. Не стигаше всичко останало, ами сега Даниел се тревожеше, че както е упоен, Ашли ще разкрие истинската си самоличност. Нямаше представа как това щеше да се отрази на проекта като цяло, но във всеки случай нямаше да е добре.