Робин Кук - Пристъп

— Името ми е Иисус — тихо проговори Ашли и блажено затвори очи.

Присъстващите в операционната смаяно се спогледаха, но не и д-р Наваз. В отговор той попита д-р Нюхаус какво успокоително му е дал преди процедурата.

— Диазепам и фентанил венозно — отговори анестезиологът.

— Възможно ли е да му сложите още една доза?

— Разбира се — каза д-р Нюхаус. — Искате ли?

— Моля ви — отвърна д-р Наваз.

Д-р Нюхаус дръпна чекмеджето на количката си с упойки, извади нова спринцовка и разкъса опаковката. Умело изсмука с иглата лекарството и го вкара във физиологичния разтвор, който се стичаше във вената на пациента.

— Прости им, отче — изрече Ашли със затворени очи, — те не знаят какво вършат.

— Какво става тук? — попита със силен шепот Пол. — Нима мисли, че е Иисус Христос на кръста?

— Да не би това да е някаква странна реакция от упойващите средства? — попита Спенсър.

— Едва ли — отвърна д-р Наваз. — Но каквато и да е причината, това е пристъп!

— Пристъп? — недоверчиво попита Пол. — Не прилича на пристъпите, които съм наблюдавал.

— Това е особен вид пристъп — обясни д-р Наваз, — известен като темпорален.

— Ако не е медикаментозен, тогава какво го е причинило? — попита Пол. — Вкарването на иглата в мозъка му ли?

— Ако беше от иглата, щеше да се появи много по-рано — отговори д-р Наваз. — Тъй като се случи към края на имплантацията, мисля, че е друго.

Той се обърна към д-р Нюхаус и го попита:

— Проверихте ли дали е заспал?

Д-р Нюхаус леко стисна Ашли. После попита д-р Наваз:

— Реагира ли?

Д-р Наваз поклати глава. Въздъхна под маската си и се обърна към Даниел. Стоеше и не помръдваше, скръстил ръце в стерилни ръкавици на гърдите си.

Когато черните немигащи очи на неврохирурга се взряха в Даниел, той усети, че краката му омекват като гума. Забеляза, че д-р Наваз е дълбоко разтревожен и това разклати самоувереността, която с всички сили се стараеше да покаже. Страхът от усложнения, който човъркаше съзнанието му; откакто Ашли бе усетил вонята, напираше да изригне като мощен вулкан.

— Мисля, че вече можете да пуснете глезените на пациента — каза д-р Наваз.

Даниел ги пусна. Несъзнателно ги беше стискал, дори след като Марджъри ги бе завързала.

— Този пристъп ме тревожи — продължи д-р Наваз. — Не вярвам да е причинен от медикаментите, но смятам, че имаме налице особено мощно фокално огнище.

— Защо да не може да е свързано с упойващите средства? — попита Даниел, като се опираше повече на надеждата, отколкото на разума. — Не би ли могло да бъде сън под въздействието на медикаментите? Имам предвид, че диазепамът в комбинация с фентанил действа силно успокояващо. Като прибавим и емоционалния фактор, че сме използвали фрагменти от торинската плащеница, възможно е да се появят най-различни фантазии при пациента.

— Какво общо има торинската плащеница? — попита д-р Наваз.

— Има общо с лековитите клетки — отвърна Даниел. — Това е дълга история. Ще ви кажа само, че преди да клонираме клетките, заменихме някои от гените на пациента с генен материал, извлечен от кръвта върху торинската плащеница. Това бе специалното изискване на пациента, който вярва, че плащеницата е автентична. Дори заяви, че се надявал да получи част от божественото начало…

— Мисля, че това би могло да повлияе на халюцинациите му — кимна д-р Наваз. — Но не може да се отрече, фактът, че пристъпът се случи по време на имплантацията.

— Защо сте толкова сигурен? — попита Даниел.

— Поради съвпадението във времето и обонятелните халюцинации — отговори д-р Наваз. — Миризмата, за която говореше, представлява аура, а характерното за темпоралния припадък е, че започва с аура. Другите характеристики са хиперрелигиозност, рязка промяна в настроението, силно либидо и агресивно поведение. За краткото време, през което бе буден, пациентът прояви всички признаци. Класически случай.

— Какво трябва да направим? — попита Даниел, макар че се страхуваше от отговора.

— Да се молим това да е изолирано явление — отвърна д-р Наваз. — За жалост, интензивността на огнището е мощна и ще се изненадам, ако пациентът впоследствие не развие темпорална епилепсия.

— Не можем ли да вземем профилактични мерки? — намеси се Стефани.

— Онова, което искам да направя, но не ми е възможно, е да визуализирам лековитите клетки — каза д-р Наваз. — Искам да знам къде точно са попаднали. Може би тогава ще можем да направим нещо.

— А вие какво мислите? Къде са попаднали? — попита Даниел. — Споменахте, че в богатия си опит със стереотаксичната рамка, винаги сте улучвали право в целта.