Робин Кук - Пристъп

Доволна от благоприятно стеклите се обстоятелства, Стефани бързо прекрачи прага и се озова в нещо като огромен инкубатор. Температурата беше около трийсет и седем градуса, като на човешкото тяло, а влажността очевидно не бе по-ниска от сто процента, защото Стефани цялата се изпоти. Носеше блуза без ръкави, но отгоре бе облякла бяла работна престилка. Сега й стана ясно, защо Синди ходеше в широк памучен джемпър.

Стелажите с алуминиеви лавици, започващи от пода, покрит с теракотени плочки, и стигащи до сравнително ниския таван, бяха подредени из цялото помещение като в обществена библиотека. Всеки рафт, върху който стояха съдове с тъканна култура, бе дълъг три метра. Съдовете в полезрението на Стефани бяха празни. Пред кея имаше пътека и подредбата на рафтовете я караше да мисли, че на това място ще има кабинет. Пространството бе толкова дълго, че от влажната мъгла в помещението едва виждаше отсрещната стена. По размерите Стефани разбра, че клиника „Уингейт“ се готви значително да увеличи производствения си капацитет.

Тя тръгна напред с бърза крачка, като се оглеждаше встрани. Преброи трийсет стелажа и когато стигна до рафтовете с активно отглеждани тъканни култури, както бе видно от нивото на течността в стъклените контейнери, тя спря. Взе единия. На табелката пишеше: ООГОНИЧНА КУЛТУРА. Имаше дата, както и код с букви и цифри.

Върна съда обратно на мястото му и огледа останалите контейнери. Датите и кодовете им бяха различни. Да разбере, че в клиниката успешно се култивираха клетки от зародиш й беше интересно, имаше и много причини да изпитва тревога, но не това бе целта й сега. Надяваше се да разкрие произхода на оогониите и яйцата, които култивираха. Мислеше, че го знае, ала искаше да има неопровержими доказателства, които да представи на бахамските власти, след като излекуват Бътлър и тримата се приберат у дома. Погледна часовника си. Бяха изминали общо осем минути, почти половината от времето, с което разполагаше.

С нарастващо вълнение Стефани продължи разходката си, като надничаше в страничните пътеки между стелажите и с любопитство разглеждаше рафтовете. Ала сама не знаеше какво точно търси да види, а помещението бе огромно. На всичко отгоре, започваше леко да се задушава. Тогава й хрумна, че вероятно това се дължи на по-високото ниво на въглероден двуокис във въздуха, което бе благоприятно за развитието на тъканните култури.

След още двайсет крачки Стефани отново спря. Беше стигнала до един рафт контейнери с необичайна форма, вероятно правени по поръчка, които не бе виждала преди. Бяха по-големи и по-дълбоки от обикновените, с вградена вътрешна матрица, където се развиваха култивираните клетки. Без да губи време Стефани взе единия контейнер. На табелката пишеше: ЯЙЧНИК ОТ ЗАРОДИШ, БРЕМЕННОСТ ДВАЙСЕТ И ЕДНА СЕДМИЦИ; ЯЙЦЕКЛЕТКИ В ДИПЛОТИНОВ СТАДИЙ НА ПРОФАЗАТА. И тук имаше дата и код. Стефани провери и останалите контейнери на рафта. Подобно на оогонната култура, и тук датата и кодът бяха различни.

Следващите няколко рафта бяха още по-интересни. По тях също имаше контейнери с тъканна култура, самите съдове бяха по-големи и по-дълбоки, но броят им бе сравнително по-малък. Повечето бяха празни. Пълните съдържаха течност, която бе централно задвижена и циркулираше, като издаваше бръмченето, което бе чула в началото. Тя се наведе и се взря в единия съд. В течността имаше малко парче разкъсана тъкан, което по размери и форма напомняше канцеларски кламер. От малкия орган излизаха съдове и влизаха в съвсем тесни пластмасови тръбички, които водеха до малък апарат. Самият орган се къпеше и отвътре, и отвън в непрекъснато циркулиращата течна среда.

Стефани мушна глава между стъклените съдове, за да погледне контейнера отгоре, без да го докосва. На табелката пишеше: ЯЙЧНИК ОТ ЗАРОДИШ, БРЕМЕННОСТ ДВАЙСЕТ СЕДМИЦИ. Имаше дата и код. Тя бе удивена от факта, че Сондърс и екипът му бяха в състояние да запазят яйцата от зародиш живи цели няколко дни.

Изправи се. От онова, което бе открила в помещението с яйцеклетките, подозренията й се потвърдиха: Пол Сондърс и компания плащат на млади бахамки, за да забременеят и след около двайсет седмици от бременността си да абортират, а после вземат яйцеклетките от зародишите. Беше изучавала ембриология и знаеше, че миниатюрният зародиш в двайсет и първата си седмица съдържа около седем милиона клетки, които могат да се развият и да се превърнат в зрели яйца. Ако целта бе да се получат човешки яйцеклетки, винаги можеха да се използва яйца от зародиш. За жалост, Пол Сондърс също го знаеше.