Робин Кук - Пристъп

Тони се чувстваше страшно минат, защото трябваше да пожертва вкусния обяд, най-хубавата част от деня му, за да отиде още веднъж в скапания склад за водопроводни части на братята Кастиляно. Вонята на развалени яйца от соленото блато влошаваше нещата още повече, макар че в студения ден тя не се чувстваше толкова силно, колкото преди седмица и половина. Добре, че щеше да посети миризливата дупка по светло, което не бе чак толкова неприятно, колкото през нощта. Поне нямаше да се опасява да не налети на някой ръждясал умивалник, докато влезе в сградата. Имаше нещо хубаво все пак и то беше, че това вероятно ще е последното му посещение при братята по въпроса за КЛЕЗА.

Тони влезе през входната врата и се запъти към офиса в задната част на сградата. Гаетано, който се занимаваше с двама клиенти, вдигна очи и му кимна с глава. Гони не му обърна внимание. Ако си бе свършил работата както трябва, сега нямаше да диша праха в склада. Вместо да търпи вонята на блатото, щеше да седи на любимата си маса в ресторант „Блу грото“ на Хановър Стрийт, да си пие кианти, реколта деветдесет и седма година, и да си избира соса към макароните от богатото меню. Когато дребните риби се издънваха, Тони страшно се ядосваше, защото неминуемо объркваха живота му. С възрастта все повече започваше да вярва в старата поговорка: „На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата“.

Отвори вратата на офиса, влезе и шумно я затвори след себе си. Лу и Сал седяха всеки зад своето бюро и ядяха пица. Тръпки го побиха. Мразеше миризмата на аншоа, особено в комбинация с вонята на развалени яйца.

— А бе хора, знаете ли, че си имате голям проблем? — попита той и сви устни, за да демонстрира недоволството си; заклати глава като кучетата играчки, които някои поставяха на задното стъкло на колите си.

Но за да покаже, че не проявява неуважение към близнаците, той се приближи и се ръкува с всеки поотделно, после отиде и се тръшна на дивана. Разкопча балтона си, но не се съблече. Възнамеряваше да остане само няколко минути. Онова, което искаше да им каже, бе съвсем просто.

— Какво е станало? — с пълна уста попита Лу.

— Гаетано се е издънил. Не знам какво е направил в Насо, но ефектът е нулев!

— Шегуваш се.

— На шегаджия ли ти приличам? — сбърчи чело Тони и широко разпери ръце.

— Искаш да ни кажеш, че професорът и сестра ти не са се върнали?

— Още по-лошо — презрително отвърна Тони. — Не само че не се върнаха, пустите му измамници, ами на всичко отгоре сестра ми не е проронила дума за това на майка ми, а те разговарят почти всеки ден.

— Чакай малко! — обади се Сал. — Искаш да кажеш, че сестра ти не е споменала на майка ти, че са имали проблем и че някой е нападнал приятеля й, така ли? Абсолютно нищо?

— Абсолютно нищо! Niente! Чувам само, че си живеят като в рая.

— Нещата не съвпадат с казаното от Гаетано — каза Лу. — Не му повярвах напълно, защото има навика да прекалява, когато нещата опрат до бой.

— Е, в нашия случай не е прекалил — отвърна Тони. — Влюбените птички са още там, пърхат под слънцето и, по думите на майка ми, имат намерение да останат още три седмици, дори месец, или колкото там са намислили! А междувременно, както твърди моят счетоводител, нищо не се е променило в компанията и тя продължава да затъва. Той е сигурен, че след месец ще фалират, тъй че кажете чао на нашите двеста бона.

Сал и Лу се спогледаха недоверчиво. Гневът им растеше с всяка изминала минута.

— Какво ви каза Гаетано? — попита Тони. — Че е извил ръцете на професора и му се е скарал? Или изобщо не е ходил до Насо, а ви е излъгал?

Тони скръсти ръце на гърдите си и седна с кръстосани крака.

— Дявол да го вземе! — промърмори Лу. — Нещата не си пасват.

Остави парчето пица с аншоа и италианска наденица на бюрото, прекара език по венците си, за да отстрани остатъците от зъбите си, преглътна и се наведе над бюрото, за да натисне копчето, което стърчеше на повърхността. През вратата, свързваща офиса със склада, се чу глух звън.

— Гаетано е бил в Насо! — заяви Сал. — Сигурни сме, по дяволите!

Тони кимна с невярваща физиономия. Знаеше, че това е копчето, с което викат Гаетано. Искаха да вярват, че управляват много важно предприятие. Намерението на Тони беше да им вдигне кръвното и успя. Когато в отвора на вратата се появи главата на Гаетано, братята вече имаха желание да му я откъснат.

— Влез, дявол да те вземе, и затвори вратата! — изсъска Сал.

— Имам клиенти — посочи Гаетано назад.