Робин Кук - Пристъп

Объркан от неочакваното, но благоприятно развитие на нещата. Кърт пренасочи камерата с дистанционното, по Стефани бе извън обхвата й. Отново поработи с копчето и ги видя изправени пред инкубаторите. Увеличи звука и се напрегна, за да чуе дали ще спомене нещо за телефона си, но тя не каза нищо. Уговориха се да отидат да обядват и след няколко минути излязоха от лабораторията.

Кърт премести поглед върху по-горния екран. Видя ги да излизат от сграда номер едно и да пресичат централната част на двора към сграда номер три.

По време на строителството на клиниката Пол Сондърс бе дал картбланш на шефа по безопасността с надеждата да избегне евентуална катастрофа, подобна на онази в Масачузетс, когато двамата федерални агенти бяха проникнали в базата данни на клиниката. Тъй като с лекота бяха преодолели всички пречки, по време на строежа Кърт се бе погрижил да натъпче новия комплекс с микрофони и камери. Охранителното оборудване бе последна дума на техниката и не се набиваше в очи. Без Пол да знае, Кърт бе поставил бръмбари в електроуредите в стаите за почивка, в апартаментите за гости и в повечето от жилищата за персонала. Всичко можеше да бъде проследено, от стаята с мониторите до офиса на Кърт, и всяка вечер той сядаше пред екраните и се забавляваше. Но при нужда можеше винаги да го отрече с мотива, че в един институт като клиниката „Уингейт“ от изключителна важност е да се знае кой с кого спи.

Продължи да наблюдава Даниел и Стефани, докато двамата влязоха в сграда номер три. Особено внимание обърна на нея. През последната седмица и половина беше му харесало да я следи, въпреки че личността й го привличаше и едновременно с това го отблъскваше. Усещаше вътрешната й чувственост. Понеже бе ценител на женската красота, оценяваше хубостта й, но не оставаше сляп за факта, че като истинска евина щерка и тя сигурно бе лукава. Беше я наблюдавал, докато говори по телефона в лабораторията, но можеше да чува само нейните реплики, така че още не бе в състояние да съобщи на Пол Сондърс името на пациента им, както му бе обещал, а той обичаше да изпълнява обещанията си.

Отношението на Кърт към жените бе формирано от майка му, жената, която го предаде последна. Двамата бяха много близки поради дългите отсъствия на резервирания му баща, който изискваше строга дисциплина от жена си и сина си. Баща му също бе служил в специалните части на войската и също като Кърт, който по-късно го последва, бе станал квалифициран килър в тайни операции. Но го убиха в Камбоджа през последните седмици на войната във Виетнам, когато Кърт бе на тринайсет години. Майка му реагира като развързана кучка. Пренебрегна скръбта на Кърт и започна да върти любов с най-различни типове пред очите и ушите му, защото стените на жилището им във военната база бяха твърде тънки. Само след няколко месеца тя се омъжи за един мижав застрахователен агент, когото Кърт ненавиждаше. Тогава стигна до заключението, че всички жени, особено хубавите, приличат на майка му: ще го съблазнят, ще изстискат силите му, а после ще го изоставят.

Още щом Даниел и Стефани влязоха в сградата, Кърт автоматично премести погледа си към монитор дванайсет и ги зачака да се появят в столовата. Когато се подредиха на опашката за топла храна, той стана и влезе в офиса. Взе от облегалката на стола лекото си копринено сако и го наметна върху черната тениска. Така прикриваше пистолета, който носеше винаги в кобура си. Нави ръкавите си до лактите. Взе от бюрото едва забележимото микрофонче и миниатюрната камера, които искаше да монтира в телефона на Стефани. Взе и комплекта с отвертки, който включваше миниатюрен поялник и двойни лупи очила.

С котешка стъпка излезе от мазето с инструментите в ръка и се отправи към сграда едно. Само след няколко минути се озова пред работния плот на Стефани и Даниел. Огледа се, за да се увери, че в лабораторията няма никой, освен него, взе телефона, сложи си лупите на очите и се залови за работа.

След по-малко от пет минути бръмбарът бе на място и работеше. Кърт тъкмо се канеше да изчезне, когато чу, че външната врата на лабораторията се отваря. Предположи, че е или лаборантката, или Пол Сондърс. Наведе се и погледна под рафта с химикалите към вратата, която отстоеше на двайсетина метра от нето. За негово най-голямо учудване беше Стефани. Тя се приближаваше с бърза и решителна крачка.

За миг го обзе паника и се зачуди, какво да прави. Но бързо се съвзе. Сглоби телефона и го мушна на предишното му място зад колбата с хидрохлоридна киселина. После прибра инструментите, миниатюрната камера и луната в едно чекмедже. Бутна го с горната част на крака си и то безшумно се затвори. Стефани Д’Агостино беше вече на пет-шест метра от него. Той отстъпи назад с намерението да се скрие зад плота и рафта над него. Можеше и да го види, но не му оставаше никакъв избор.