Робин Кук - Пристъп

Като привърши с НХТСК, Даниел реши, че са готови за трансфер на ядрото, ала Стефани го изненада с предложението си да прехвърлят и променената чрез НХТСК клетка. Обясни му, че ако някога възникне необходимост или интерес от визуализиране на лечебните клетки в мозъка на Бътлър след имплантацията им, то лесно би могло да се осъществи, тъй като лечебните клетки ще имат антиген, който ще ги отличава от останалите в организма на Бътлър, а те наброяват един трилион. Идеята й му хареса и той се съгласи на тази стъпка, особено след като тя му каза, че ще помоли Питър да изпрати изградената клетка и нейния вирусен вектор от лабораторията им в Кеймбридж заедно с тъканната култура на Бътлър. Бяха използвали същата технология при успешното лечение на мишки от болестта на Паркинсон и това щеше да представлява ценен принос към протокола.

— При тази операция винаги използвам микроманипулатора — заяви Стефани и прекъсна мислите му.

Пипетата с променения фибробласт на Бътлър прониза обвивката на яйцеклетката, без да докосне клетъчната мембрана под нея.

— И тук срещам затруднения — призна Даниел.

Той я гледаше как инжектира малкия фибробласт между клетъчната мембрана на яйцето и по-дебелата външна обвивка. После пипетата изчезна от полезрението му.

— Номерът е да се достигне обвивката на яйцеклетката по тангентата — обърна му внимание Стефани. — В противен случай може да навлезеш в самата клетка.

Даниел мълчаливо наблюдаваше работата й.

— Е, бих казала, че е страхотно — каза тя доволна; гранулката на яйцеклетката с новото ядро и фибробластът се бяха слели в интимна прегръдка под обща обвивка. — Давам им време да се слеят, след което ще ги активираме.

Стефани вдигна глава от микроскопа и измъкна плочката изпод обектива. Стана и отиде при камерата за сливане, за да подложи така прилепените клетки на електрошок.

Даниел я наблюдаваше. Освен с нощните си кошмари, свързани с човека на Кастиляно, той се бореше и с още едно чувство, породено от преживяното. Макар да бе уверил Стефани в противното, през първите няколко дни не преставаше да се тревожи и да се страхува, че бандитът ще се появи отново. Опасенията му бяха факт, дори и при мерките за сигурност, които взе администрацията на хотела, след като Даниел ги уведоми за случилото се. Управителят пожела да постави охрана в сградата, където се намираше апартаментът им, и я държа цяла седмица. Всяка нощ едрият мускулест охранител вземаше Даниел и Стефани от вечеря в ресторанта на хотела и ги придружаваше до вратата им; оставаше в коридора до сутринта, когато двамата отиваха в клиниката.

Когато страховете му избледняха, той насочи гнева си, породен от неприятната случка, към Стефани. Макар да се бе извинила и от самото начало искрено да му съчувстваше, Даниел се дразнеше от факта, че тя не иска да повярва в участието на семейството си в нападението върху него. Не го казваше направо, но той го усещаше от косвените й забележки. Като имаше предвид семейството й и липсата й на критичност към роднините, той се питаше дали ще може да разчита на нея по време на изпитанията, които тепърва ги чакаха.

Самонадеяното й поведение също му създаваше проблеми. Въпреки, че обеща да не се държи грубо, тя непрекъснато подхвърляше забележки относно терапията със стволови клетки. Нещо повече, опита се да разбере нещичко за бременните бахамки, които работеха в клиниката. А Пол Сондърс бе изключително чувствителен на тази тема. На всичко отгоре се държеше презрително със Спенсър Уингейт. Даниел бе забелязал, че интересът му към нея расте, което би могло да се дължи на неговата собствена пасивност, но нима не съществуваше по-деликатен начин да се справи с положението? Стефани сякаш не разбираше как поведението й застрашава онова, към което се стремят. Ако ги изхвърлят, всичко щеше да отиде по дяволите.

Той въздъхна. Въпреки душевните си терзания добре разбираше, че и дума не може да става да се лиши от услугите й в настоящия момент. До пристигането на Ашли Бътлър оставаха единайсет дни, а дотогава трябваше да култивират допаминергичните неврони от фибробластите на сенатора, за да го лекуват. Напредваха с НХТСК, бяха извършили клетъчното прехвърляне, но имаше още много работа. Страшно се нуждаеше от експерт като Стефани при манипулацията с клетките и не можеше дори и да си помисли да я жертва тъкмо сега.

Стефани усещаше погледа на Даниел с гърба си. Съзнаваше, че чувството й за вина и объркаността й, породена от намеците, че семейството й има пръст в нападението върху него я бяха направили твърде чувствителна, но не можеше да отрече, че той бе променил отношението си към нея. Можеше само да гадае как се чувства човек, когото са наранили физически, но не бе очаквала, че ще се възстановява толкова бавно и мъчително. А той странеше от нея, макар и незабележимо, и въпреки че продължаваха да спят в едно легло, не стигаха до интимности. Поведението му събуди стари опасения: Даниел или не можеше, или не искаше да й предложи емоционалната подкрепа, от която тя се нуждаеше, особено когато бе в стрес, независимо чия беше вината за това.