Робин Кук - Пристъп

— Не ми пука, дори там да е президентът на Съединените щати, мошенико! — изкрещя Сал. — Домъкни си задника тук.

За по-голям ефект той дръпна средното чекмедже на бюрото си, измъкна трийсет и осемкалибров пистолет с рязано дуло и го тръсна пред себе си.

Гаетано смръщи вежди и направи, каквото искаха от него. Много пъти беше виждал пистолета и не се стресна, защото знаеше, че това е един от любимите номера на Сал. В същото време осъзна, че той е вкиснат за нещо, а Лу не изглеждаше да е по-добре. Гаетано погледна към дивана, но тъй като Тони се бе настанил по средата, реши да остане прав.

— Какво има? — попита той.

— Искаме да знаем какво, по дяволите, свърши в Насо — изръмжа Сал.

— Казах ви — отвърна Гаетано. — Направих онова, което ми заръчахте. Дори успях да свърша всичко за един ден, което си беше чисто претрепване.

— Е, трябвало е да останеш още един ден — язвително се обади Сал. — Явно професорът не е разбрал посланието ни както трябва.

— Какво точно му каза? — със същата злоба в гласа попита Лу.

— Да си вдигне задника обратно и да оправи компанията — отвърна Гаетано. — По дяволите, не беше толкова сложно. Няма начин да съм се издънил.

— Даде ли му да разбере? — попита Сал.

— Дадох му и то доста добре. Фраснах го толкова силно, че той изхвърча като парцалена кукла и трябваше после да го вдигна от пода. Мисля, че му счупих носа, но не съм сигурен. Знам, че му насиних окото. Поговорихме и накрая го изритах от стола.

— Ами предупреждението? — продължи Сап. — Каза ли му, че ако не си вдигне чукалата и не дойде в Бостън при компанията си, ще се върнеш?

— Да! Казах, че ако не пристигне тук, ще го трепя много лошо и той, без никакво съмнение, ме разбра.

Сал и Лу погледнаха към Тони. И двамата свиха рамене.

— Гаетано не лъже за подобни неща — рече Сал и Лу кимна с глава.

— Е, в такъв случай професорът още веднъж се е изгъбаркал с нас — заяви Тони. — Или не е приел Гаетано на сериозно, или вече е готов да се скрие и не му пука за нашите двеста бона.

В стаята настъпи гробна тишина. Четиримата мрачно се гледаха един друг. Очевидно всички си мислеха за едно и също нещо. Тони чакаше някой друг да изкаже мислите им на глас и най-после Сал го направи:

— Търси си го. Искам да кажа, че вече решихме: ако не се стегне, ще го пречукаме и сестрата на Тони ще поеме управлението. Няма повече време да се глезотим с оня…

— Гаетано — обади се Лу. — Май ще се връщаш на Бахамите.

— Кога? — попита Гаетано. — Не забравяй, че утре вечер трябва да изработя онзи батакчия, доктора от Нютън.

— Не съм забравил — отвърна Лу и погледна часовника на ръката си. — Още е дванайсет и половина. Можеш да тръгнеш довечера през Маями, да се отървеш от професора и утре да се върнеш.

Гаетано артистично завъртя очи към тавана.

— Какво има? — заядливо попита Лу. — Зает ли си?

— Понякога не е толкова лесно да премахнеш някого — отвърна Гаетано. — Дявол да го вземе, нали първо трябва да го намеря?

Лу погледна към Тони.

— Не знаеш ли къде са сега?

— Знам. В същия хотел са — отговори той и се засмя. — Виждате ли колко на сериозно е приел неубедителното му послание?

— Казвам ви — настоя на своето Гаетано, — бях много убедителен. Фраснах го няколко пъти.

— Откъде знаеш, че са в същия хотел? — заинтересува се Лу.

— От майка ми — каза Тони. — Използва номера на мобилния телефон на сестра ми, но един път не могла да се свърже и звъняла на номера в хотела им. Птичките не само че са в същия хотел, ами и в същата стая.

— Добре, отиваш там — обърна се Лу към Гаетано.

— Мога ли да свърша работата в хотела? — попита Гаетано. — Това много ще ме улесни.

Лу погледна към Сал. Сал погледна към Тони.

— Защо не? — сви рамене Тони. — Само да не докосва сестра ми и да действа тихо, без сцени.

— Това се разбира от само себе си — измърмори огромният мъж.

Идеята му хареса. Пътуването до Насо и обратно щеше да е уморително и съвсем нямаше да бъде почивка на море, но поне щеше да е забавно.

— Ами оръжие? Пистолетът трябва да е със заглушител.

— Сигурен съм, че нашите колумбийски приятели в Маями ще го уредят — отвърна Лу. — Толкова работа им вършим тук, в Ню Ингланд, че имат да ни връщат.

— Как ще го получа? — попита Гаетано.

— Предполагам, че някой ще се свърже с теб, когато кацнеш в Насо — каза Лу. — Аз ще се заема с това. Щом разбереш номера на полета до острова, съобщи ми го.

— Ами ако нещо стане и не получа пистолета? — попита Гаетано. — Ако искате да се върна до утре вечер, всичко трябва да е наред.