Робин Кук - Заплаха

— На твое място не бих се чувствал толкова самодоволен — подхвърли Чет. — Един от посетителите тук беше самият Бингъм. Каза да ти предам да се отбиеш в кабинета му в момента, в който се появиш!

— Прекрасно — въздъхна с престорено удовлетворение Джак. — Бях започнал да се опасявам, че тоя тип ме е забравил…

— „Тоя тип“ никак не изглеждаше щастлив — предупредително го изгледа колегата му. — Калвин също се отби и изрази желание да те види. Стори ми се, че от ушите му излиташе дим…

— Без съмнение е искал да си плати десетте долара, които изгуби на бас — ухили се Джак, стана и потупа Чет по рамото: — Не се безпокой за мен, аз имам силен инстинкт за оцеляване…

— Не можеш да ме заблудиш — отвърна с въздишка Чет.

Джак взе асансьора за долните етажи и се запита какво го очаква при Бингъм. Откакто беше постъпил на работа в Патологическия център почти не беше контактувал с директора. Всичките ежедневни проблеми решаваше Калвин.

— Влезте направо — промърмори госпожа Санфорд без да отмества очи от клавиатурата пред себе си. А Джак се запита как е разбрала, че в канцеларията се е появил именно той.

— Затвори вратата! — хладно нареди доктор Харолд Бингъм.

Джак се подчини. Кабинетът на директора беше просторен, с масивно писалище и старомодни венециански капаци на прозорците. В дъното имаше широка лабораторна маса с микроскоп, поставена пред висока библиотека с остъклени рафтове.

— Седни — каза Бингъм.

Джак се подчини.

— Не съм сигурен, че те разбирам — започна с тих, но заплашителен глас директорът. — Днес си обявил една гениална диагноза, след което по най-глупав начин решаваш да запознаеш със случая преките ми началници. Това означава, че или си напълно аполитичен тип, или в душата ти се крие неосъзнат стремеж към самоунищожение…

— Може би някаква комбинация между двете — отвърна Джак.

— Освен това си и нагъл — хладно отбеляза Бингъм.

— Част от неосъзнатия стремеж към самоунищожение — леко се усмихна Джак. — Другата му част е честността…

Бингъм поклати глава. Човекът насреща му очевидно се опитваше да го извади от равновесие.

— Опитвам се да разбера само едно — рече с въздишка той и преплете пръстите си на борец. — Нима не ти мина през ума, че преди да говориш с Главния комисар по здравеопазването, би трябвало да уведомиш мен?

— Чет Макгавърн ми зададе същия въпрос — отвърна Джак. — Но аз исках да бия тревога, при това веднага. Вероятно знаете поговорката, че грам превенция се равнява на килограм лекарства, нали? Още повече, че в случая става въпрос за евентуална епидемия…

В кабинета се възцари тишина. Обмислил отговора на младия патолог, Бингъм с нежелание призна, че в него има известна логика.

— Вторият въпрос, който бих желал да обсъдя с теб, е посещението ти в „Манхатън Дженерал“ — избоботи той. — Честно ще призная, че останах изненадан от него. При постъпването си тук ти без съмнение си бил запознат с правилника и знаеш, че от вас се иска единствено прецизна патолого-анатомическа дейност, но ТУК, в тази сграда! Помниш това, нали?

— Разбира се — кимна Джак. — Но появата на чума е необичайно явление, което изисква и необичайни ответни реакции. Освен това ме глождеше любопитството…

— Глождело го любопитството! — прогърмя Бингъм, изгубил контрол върху нервите си. — От години не съм чувал по-глупаво оправдание за толкова тежко нарушение на вътрешния ред в този институт!

— Има и още нещо — призна си с въздишка Джак. — „Манхатън Дженерал“ е част от веригата болнични заведения на „АмериКеър“. Именно по тази причина ми се прииска да ида на място и да ги попритисна… Просто не си падам по корпорации от сорта на „АмериКеър“…

— Какво имаш против тях, за Бога? — учудено го изгледа Бингъм.

— Лично отношение — отвърна Джак.

— Би ли ми го разяснил?

— Предпочитам да не навлизаме в тази тема — въздъхна Джак. — Това е една дълга история…

— Твоя воля! — ядосано го изгледа директорът. — Но аз нямам намерение да толерирам подобно поведение! Какво значи да се появиш в определена болница, да размахаш значката си на медицински следовател и да търсиш някаква шантава лична вендета? Нима не знаеш, че на това му се вика злоупотреба със служебно положение?

— Аз не виждам нещата в тази светлина — поклати глава Джак. — Мисля, че в рамките на нашите правомощия влиза всичко, което поставя под заплаха здравеопазването като цяло. А опасността от чумна епидемия положително попада в тази категория…