Робин Кук - Заплаха

Най-силно я болеше около петите, но пронизващата болка бързо се разпространи и нагоре по тялото й. Едва успя да протегне ръка към бутона за повикване на дежурната сестра, натисна го и безсилно се отпусна по гръб.

Когато сестрата се появи, гърлото на Сюзън се раздираше от суха кашлица.

— Лошо ми е — едва успя да промълви тя.

— Какво по-точно изпитвате? — попита сестрата.

Сюзън само поклати глава. Беше й трудно да говори, чувстваше се все по-зле.

— Главоболие — промърмори тя.

— Имате предписани лекарства за успокояване на болката — рече сестрата. — Сега ще ви ги донеса.

— Извикайте доктора — прошепна Сюзън. Гърлото й дращеше все по-силно, сякаш току-що беше излязла от упойката.

— Мисля, че първо трябва да вземете лекарство — отвърна сестрата.

— Студено ми е — потръпна с цялото си тяло Сюзън. — Ужасно ми е студено!

Сестрата сложи длан върху челото й и стреснато се отдръпна. Пациентката имаше силна треска. Измъкна термометъра от калъфчето до леглото и го тикна в устата й. Докато чакаше показанията му, извади апарат за кръвно налягане и започна да натиска помпичката. Кръвното налягане на пациентката беше необичайно ниско.

Протегна ръка и извади термометъра от устата й. Показанията му я накараха да подскочи. Живачният стълб се беше заковал на 40 градуса.

— Имам ли температура? — попита със слаб глас Сюзън.

— Малко — отвърна успокоително сестрата. — Скоро ще мине. Отивам да повикам доктора ви…

Сюзън кимна с глава. В ъгълчето на окото й се появи сълза. Не искаше никакви усложения. Искаше да се прибере у дома.

— Наистина ли мислиш, че Робърт Баркър е саботирал рекламната ни кампания? — попита Колийн.

Двете с Терез слизаха по стълбите. Отиваха в студиото на Колийн, където щяха да разгледат идеите на екипа за новата рекламна кампания на „Нешънъл Хелт“.

— Убедена съм в това — кимна Терез. — Използвал е услугите на Хелън, която е посъветвала „Нешънъл Хелт“ да не купува нужното рекламно време…

— Но това е самоубийство! — възкликна Колийн. — Изгубим ли поръчката на „Нешънъл Хелт“, ние не можем да направим никаква реорганизация и неговите екипи ще струват точно толкова, колкото и нашите: една кръгла нула!

— Пука му за екипите! — процеди Терез. — Той иска да лапне президентския пост и нищо друго не го интересува!

— Призлява ми от тези бюрократични битки! — оплака се Колийн. — Ти сигурна ли си, че искаш президентския пост?

Терез се закова на място и погледна колежката си така, сякаш току-що е изрекла тежко богохулство.

— Не мога да повярвам на ушите си! — промърмори тя.

— Но нали вечно се оплакваш, че от всичките тези административни задължения не ти остава време за творчество? — учудено я изгледа Колийн.

— Ако Баркър стане президент, цялата фирма отива на кино! — отвърна Терез. — Ще почнем да се кланяме на клиентите, ще забравим какво е това творчество и качествена работа. Освен това, аз наистина искам да стана президент. Това е главната ми цел от пет години насам. Ако пропусна шанса сега, той едва ли ще се появи втори път…

— Не зная защо не се доволна от това, което си постигнала — въздъхна Колийн. — На тридесет и една вече си директор по творческите въпроси на една от най-солидните рекламни агенции в страната. Би трябвало да си доволна, че имаш възможност да правиш това, в което най-много те бива — наистина качествени реклами!

— О, я стига — престорено се намръщи Терез. — Нали знаеш, че хората в този бизнес никога не са доволни от това, което правят… Ако стана президент, вероятно ще започна да гледам към стола на ГИД!

— Аз пък мисля, че трябва да намалиш темпото — възрази Колийн. — В противен случай рискуваш на тридесет и пет да се превърнеш в развалина!

— Ще намаля темпото само ако стана президент!

— Уф! — въздъхна Колийн.

Влязоха в студиото и се насочиха към малкото затворено помещение, което наричаха „арената“. Тук репетираха рекламните реплики, а името беше заимствано от историята на Римската империя — по-специално от онези арени, в които християните са били хвърляни на лъвовете. В агенция „Уилоу и Хийт“ християните бяха именно младшите творчески работници.

— Филмче ли ще гледаме? — попита Терез, забелязала прожекционния екран, спуснат върху черните дъски в дъното на помещението. Не беше се надявала на филмов материал, очакваше само предварителни скици.

— Събрахме една рипоматика — отвърна Колийн. „Рипоматика“ наричаха съшити набързо кадри от предишни реклами, които се използваха за формирането на предварителни идеи.