Робин Кук - Заплаха

— Пет пари не давам как се наричате там, в оная къща! — просъска Клинт.

— Но аз давам! — хладно го изгледа Джак.

— Проблемът е там, че вашата подготовка ви позволява да вършите изследванията си върху мъртвите, а не върху живите, а това означава, че нямате никакво право да търсите първопричините за заразните болести!

— Отново грешите — възрази Джак. — Ние изследваме мъртвите, за да предпазим живите. Основната ни цел е да предотвратяваме смъртта…

— Не зная как да ви го обясня по-ясно — въздъхна с досада Клинт. — Идвате тук и заявявате, че един пациент на болницата е починал от чума. Ние сме благодарни за диагнозата, но не правим никакви опити да се бъркаме във вашата работа. Аз съм този, който трябва да открие как се е заразил въпросният пациент!

— Опитвам се да помогна, нищо повече — рече Джак.

— Моите благодарности, но ако имам нужда от помощта ви, ще я поискам! — отсече Клинт, обърна се и тръгна към стая 707.

Джак остана да гледа след него до момента, в който зад гърба му се усети някакво раздвижване. Кели беше напуснал стаята на дежурните сестри и моментално попадна в полезрението на хората, с които беше разговарял преди импровизираното съвещание. Джак остана впечатлен от бързината, с която изкуствената усмивка отново се появи на лицето му, а също и от лекотата, с която избягваше да дава конкретни отговори на поставените му въпроси. Само няколко секунди по-късно администраторът вече крачеше към асансьорите и сигурното убежище на просторния си кабинет.

На прага на дежурната стая се появиха Цимърман и Уейнрайт, потънали в разговор. След тях вървеше Кати Макбейн. Беше сама и Джак побърза да се приближи към нея.

— Съжалявам, че донесох лошите новини — промърмори той.

— Не съжалявайте — тръсна глава Кати. — Лично аз съм на мнение, че ви дължим огромна благодарност.

— Но проблемът е сериозен — рече с въздишка Джак.

— Най-сериозният, който съм имала, откакто работя в Комисията за контрол на инфекциозните заболявания — кимна младата жена. — Миналата година имахме нещо като епидемия от хепатит Б и бях убедена, че това е едва ли не краят на света. Не съм и сънувала, че някога ще се изправя срещу чума!

— Какъв опит имате тук по отношение на нозокомиалните инфекции?

— Предполагам, такъв, какъвто има и всяка друга голяма общинска болница — сви рамене Кати. — Устойчиви на метицилинова терапия стафилококи — нещо, което се случва почти всеки ден. Преди година доста главоболия ни причини пратка заразен с клебсиела 6 6 Бакт. Klebsiella — вид аеробна бактерия, която поразява дихателния апарат и стомашно-чревния тракт — Бел.пр. хирургически сапун. Болницата буквално пламна от постоперативни инфекции…

— А пневмонални инфекции като сегашния случай? — попита Джак.

— О, имали сме и такива — отвърна с въздишка Кати. — В основната си част псевдомони, но преди две години имахме и случай на легионела…

— За пръв чувам това — изрази учудването си Джак.

— Всичко остана скрито-покрито — отвърна младата жена. — За щастие се размина без смъртни случаи. Но преди пет месеца имахме сериозни проблеми в реанимацията — трима пациенти починаха от ентеробактериална пневмония. Наложи се да затворим цялото отделение и го отворихме едва когато открихме причината. Оказа се, че бактериите са се развили в част от спрейовете за дезинфекциране на раните…

— Кати! — извика някой зад тях.

Двамата се обърнаха едновременно и се оказаха лице в лице с доктор Цимърман.

— Тази информация е поверителна! — строго каза тя. Кати понечи да отвърне нещо, после сви рамене и замълча.

— Имаме работа, Кати — изгледа я продължително Цимърман. — Да вървим в кабинета ми!

Останал внезапно сам, Джак се поколеба. Отначало реши да се върне в стая 707, но си спомни за спречкването с Клинт и предпочете да го остави на мира. В крайна сметка имаше намерение да провокира Кели, а не Клинт Ейбълард. После му хрумна идеята да се отбие в клиничната лаборатория. Защото именно тя носи главната вина по отношение на чумния бацил, независимо от приказките на доктор Цимърман…

Помоли една от преминаващите покрай него сестри да го упъти, после взе асансьора за втория етаж. Значката му на медицински следовател отново произведе моментален ефект. Бе приет лично от доктор Мартин Шевю, началник на лабораторията. Беше нисък мъж с гъста черна коса и тънки мустачки.

— Чухте ли вече за чумния бацил? — попита Джак след като седна на предложения му стол.