Робин Кук - Заплаха

Кели се извъртя към доктор Уейнрайт и заплашително свъси вежди:

— Как стана така, че вие научихте за инцидента преди мен? Защо не ме информирахте?

Уейнрайт обясни, че самият той току-що е чул новината от Джак и не е имал време да позвъни. Предпочел да се свърже с доктор Цимърман, за да бъдат взети спешни мерки. След това се отмести встрани и представи Джак.

Джак направи крачка напред и размаха ръка. На устата му се появи тържествуваща усмивка. Изпитваше дълбока наслада от всяка секунда и не го криеше.

С един единствен поглед Кели обхвана евтината риза, плетената вратовръзка и джинсите му, които бяха на светлинни години от собствения му костюм „Валентино“.

— Струва ми се, че главният комисар по здравеопазването спомена името ви когато ми позвъни — пренебрежително подхвърли той. — Беше доста впечатлена от бързината, с която сте поставили диагнозата…

— Ние, слугите на градската управа, винаги се чувстваме щастливи да помогнем с каквото можем — отвърна Джак.

От устата на Кели излетя къс, презрителен смях.

— Вероятно ще ви е приятно да се запознаете с един колега-слуга — изръмжа той. — Позволете да ви представя доктор Клинт Ейбълард, главен епидемиолог на Ню Йорк и член на Здравния съвет.

Джак кимна на ниското човече с физиономия на плъх, което обаче не благоволи да му отговори. От него се излъчваше зле прикрита неприязън и Джак започна да си дава сметка, че присъствието му тук дразни доста хора. Ставаше въпрос за съперничество между различни бюрократични структури.

Кели се прокашля и се извърна към Уейнрайт и Цимърман:

— Искам да не се вдига шум по този въпрос. Колкото по-малко научат медиите, толкова по-добре. Ще изпращате при мен всички репортери, които ви досаждат, аз ще имам грижата да се оправям с тях.

— Извинете — обади се Джак, неспособен да се сдържа повече. — Според мен сега най-важна е превенцията, а корпоративните интереси трябва да минат на заден план. Това означава пълни изследвания на всички, които са имали контакт с жертвата. Източникът на заразата трябва да бъде открит на всяка цена. Мисля, че сте изправени пред една загадка и докато не я разкриете, медиите ще имат богат материал за публикации, независимо от опитите ви да наложите затъмнение.

— Защо имам чувството, че никой не е искал мнението ви? — намръщено го изгледа Кели.

— А аз пък имам чувството, че ви трябват указания — не му остана длъжен Джак. — Просто, за да получите реална представа за нещата…

Кели почервеня и смаяно поклати глава. Успя да се овладее с цената на доста усилия, след което промърмори:

— Хубаво… Нека чуем вашите идеи по въпроса със загадката. Явно ролята на магьосник ви харесва…

— Плъхове — рече Джак. — Сигурен съм, че тук наоколо е пълно с плъхове… — С нетърпение беше чакал да поискат мнението му, тъй като сутринта предположението му за плъховете вече беше направило силно впечатление на Калвин.

— В „Манхатън Дженерал“ няма плъхове! — отсече с категоричен тон Кели. — И ако чуя, че споменавате това пред медиите, незабавно ще поискам главата ви!

— Плъховете са главен носител на чумния бацил — рече Джак. — Убеден съм, че трябва да се търси именно в тази посока.

Кели се извърна към Клинт Ейбълард и рязко попита:

— Мислите ли, че плъховете действително имат нещо общо с този случай?

— Още не съм започнал своите проучвания — предпазливо отвърна онзи. — Не бих искал да правя никакви предположения, но все пак ще кажа, че едва ли става въпрос за плъхове. Намираме се на седмия етаж, все пак…

— Бих ви предложил да заложите капани, при това веднага — подхвърли Джак. — Започнете със сградите, които се намират в близост до болницата. Първото нещо, в което трябва да бъдем сигурни, е дали има чума сред тукашната популация гризачи.

— Бих желал да сменим темата — тръсна глава Кели. — Искам да чуя какво ще правим с хората, които са били в пряк контакт с починалия…

— Това влиза в задълженията на моя отдел — обади се доктор Цимърман. — Ето какво предлагам…

Джак забеляза, че Клинт Ейбълард му прави знак да излезе от стаята на дежурните сестри и мълчаливо го последва.

— Тук епидемиологът съм аз! — гневно просъска дребното човече.

— Не оспорвам това — кимна Джак, изненадан от злобата в гласа му.

— Значи би трябвало да си давате сметка, че съм специалист в изследването на заразните болести! — продължаваше да кипи онзи. — Докато вие сте само един патолог, който…

— Поправка! — прекъсна го Джак. — Аз също съм специалист в изследването на заразните болести, но в техния патологически аспект. Всеки лекар би трябвало да знае това!