Робин Кук - Заплаха

— Но Бингъм непрекъснато повтаря, че това е работа на медицинските асистенти — напомни му Чет.

— Случаят е прекалено важен, за да го подмина — отвърна вече от коридора Джак. — Скоро ще се върна, а през това време ти пази крепостта!

Навън беше мрачно и според прогнозата всеки момент щеше да завали, но на Джак не му пукаше. След цяла сутрин в скафандър в залата за аутопсии, въртенето на педалите му носеше истинско удоволствие.

В близост до централния вход на „Манхатън Дженерал“ откри подходящ пътен знак, за който да заключи колелото си. Каската и пилотското яке прикрепи на седалката и ги овърза с отделна верига. После се изправи в сянката на голямата сграда и вдигна глава. Някога тази болница се беше радвала на солидна репутация, в нея се обучаваха студенти. Но след финансовата криза в началото на 90-те щатската управа беше принудена да приватизира повечето болнични заведения в града и „Манхатън Дженерал“ попадна в лапите на „АмериКеър“. Джак отлично съзнаваше, че отмъстителността е неблагородно чувство, но въпреки това изпита наслада при мисълта, че ще заложи истинска бомба под репутацията на „АмериКеър“.

Влезе и се насочи към информацията, откъдето поиска сведения за местонахождението на доктор Карл Уейнрайт. Отговориха му, че въпросната личност е специалист по вътрешни болести към „АмериКеър“ и разполага с кабинет в съседната сграда. Администраторката любезно обясни на Джак как да стигне до него.

Петнадесет минути по-късно Джак беше в чакалнята на доктор Уейнрайт. Показа на сестрата значката си на медицински следовател (която твърде много наподобяваше полицейските) и момичето побърза да уведоми началника си за пристигането му. Поканиха го в кабинета, а самият доктор Уейнрайт се появи след броени минути.

Беше преждевременно побелял човек с леко приведена фигура. Но лицето му беше по младежки изпънато, с бистри сини очи. Пристъпи към Джак, стисна ръката му и го покани да седне.

— Не всеки ден ни се случва да ни гостуват хора от Патологическия център — приятелски се усмихна той.

— И по-добре — отвърна Джак.

Доктор Уейнрайт объркано го погледна. Трябваха му няколко секунди да разбере, че Джак се шегува.

— Прав сте — разпери ръце той.

— Идвам по повод ваш пациент на име Доналд Нодълман — премина направо на същността Джак. — След аутопсията му имаме основания да подозираме чума.

— Какво?! — зяпна от изненада доктор Уейнрайт. Трябваха му няколко секунди, за да излезе от шока и да добави: — Това е невъзможно!

— Предполагам, че и на мен би ми се сторило така — сви рамене Джак. — Но надеждността на флуоресцентният тест за чумните антитела е почти стопроцентова. Естествено, все още не разполагаме с резултат от посявките…

— Господи! — промърмори доктор Уейнрайт и объркано потърка брадичката си: — Това е истински шок!

— Така е — кимна Джак. — Особено ако обърнем внимание на факта, че пациентът е бил в болницата цели пет дни преди да развие симптомите…

— Никога не съм чувал за нозокомиална чума — промърмори белокосият мъж.

— Аз също. Но в случая става въпрос за пневмонична чума, която има много по-кратък инкубационен период от бубонната — най-много два-три дни…

— Все още не мога да повярвам! — въздъхна Уейнрайт. — И през ум не ми е минавало за чума!

— Имате ли пациенти с подобни симптоми? — остро попита Джак.

— В момента не мога да кажа, но веднага ще проверим.

— Проявявам огромно любопитство относно начина на живот на този пациент — рече с лека въздишка Джак. — Жена му отрича да е пътувал където и да било, не са го посещавали и хора от области с потенциални огнища на зараза. Не е бил в контакт с диви животни… Предполагам, че и вие сте на това мнение…

— Работил е в областта на леката промишленост — отвърна Уейнрайт. — Производство на готово облекло, или нещо подобно. Занимавал се е със счетоводство. Не е бил ловец, никога не е пътувал. През последния месец често се занимавах с него, тъй като исках да поставя диабета му под контрол…

— Къде беше настанен?

— На седмия етаж, стая 707. Много добре помня номера.

— Единична?

— При нас всички стаи са единични — отвърна доктор Уейнрайт.

— Слава Богу — рече Джак. — Може ли да я видя?

— Разбира се — кимна белокосият лекар. — Но според мен трябва да се свържем с доктор Мери Цимърман, която отговаря за инфекциозните болести. Длъжни сме незабавно да я уведомим.