Робин Кук - Заплаха

Джак се опита да измисли още някакъв въпрос, но главата му беше празна.

— Бяхте много любезна, госпожо — рече той. — Разпитвам ви по този начин, защото имаме основание да вярваме, че съпругът ви е починал от острозаразно заболяване. Подозираме чума…

Насреща настъпи кратка тишина.

— Имате предвид бубонната чума, върлувала преди много години в Европа? — зададе неочаквано смислен въпрос госпожа Нодълман.

— Нещо подобно — отвърна Джак. — Чумата се изразява в две основни клинични форми — бубонична и пневмонична. Съпругът ви по всяка вероятност е бил заразен с пневмоничния вариант, който е далеч по-опасен. Ще си позволя да ви дам един съвет: идете при домашния си лекар и му съобщете това, което ви казах. Той положително ще ви предпише серия от антибиотици, просто като предохранителна мярка. Същото направете и по отношение на котката…

— Толкова ли е сериозно? — попита госпожа Нодълман.

— Да — отвърна Джак, след което й продиктува телефонния си номер. Помоли я непременно да му се обади в случай, че ветеринарния доктор открие нещо подозрително у котката.

Остави слушалката и се извърна към Чет:

— Загадката се задълбочава! — Помълча малко, после доволно се ухили: — „АмериКеър“ ще има известни проблеми с храносмилането, не мислиш ли?

— Изражението на лицето ти отново ме плаши — отвърна Чет.

Джак се изсмя, стана и тръгна към вратата.

— Сега пък къде хукна? — нервно попита Чет.

— При Лори Монтгомъри — отвърна Джак. — Днес тя е шефът и трябва да я информирам за хода на събитията.

След няколко минути се появи обратно.

— Как реагира Лори? — вдигна глава Чет.

— Със смайване, като всички нас — отвърна Джак, грабна телефонния указател и започна да го прелиства.

— Каза ли ти какво трябва да правиш?

— Не. Препоръча ми да си седя на задника докато новините стигнат до Бингъм. Направи опит да се свърже с него, но любимият ни ръководител все още е на рандеву при кмета…

Джак вдигна слушалката и започна да набира някакъв номер.

— На кого звъниш? — полюбопитства Чет.

— На Патриша Маркъм, главен комисар по здравеопазването — отвърна младият мъж. — Нямам никакво намерение да седя и да чакам.

— Пресвети Боже! — извъртя очи Чет. — Защо не оставиш тази работа на Бингъм? На практика се обръщаш към прекия му началник, при това зад гърба му!

Джак не отговори, зает да се представи на секретарката, която вдигна насреща. Казаха му да почака. Той прикри мембраната с длан и широко се ухили:

— Изненада, изненада! Тя е там!

— Гарантирам ти, че Бингъм няма да е доволен от това, което вършиш! — прошепна в отговор Чет.

Джак вдигна ръка и рече в мембраната:

— Здравейте, госпожо главен комисар. Как сте? Обажда ви се Джак Степълтън от Патологическия институт…

Чет се намръщи от непочтителния тон на колегата си.

— Съжалявам, че ви нарушавам спокойствието, но бях длъжен да го сторя — продължи Джак. — Доктор Бингъм и доктор Уошингтън отсъстват, но ситуацията е такава, че трябва да ви информирам веднага. Току-що приключихме с аутопсията на един пациент от „Манхатън Дженерал“ и предварителната ни диагноза е чума…

— Господи! — възкликна доктор Маркъм. Гласът й беше толкова силен, че го долови дори Чет. — Това е страшно! Надявам се, че става въпрос за изолиран случай!

— Засега е така — отвърна Джак.

— Веднага ще се свържа с Градския съвет по здравеопазването — каза доктор Маркъм. — Благодаря, че се обадихте. Как ви беше името?

— Степълтън. Джак Степълтън…

Джак остави слушалката и се обърна към Чет. На лицето му грееше доволна усмивка.

— Ако имаш акции от „АмериКеър“, продай ги веднага — рече той. — Комисарката беше наистина разтревожена…

— А ти се подготви за подробен доклад — отвърна Чет. — Бингъм с положителност ще бъде бесен.

Джак започна да си подсвирква, докато прелистваше папката на Нодълман. Намери името на лекуващия лекар и си го записа. Доктор Карл Уейнрайт… После стана и започна да навлича коженото си яке.

— Сега пък какво? — нервно го изгледа Чет.

— Ще отскоча до „Манхатън Дженерал“ да се запозная с обстановката на място — поясни Джак. — Случаят е прекалено важен, за да бъде оставен в ръцете на генералите…

Чет се извъртя заедно със стола си.

— Не си забравил, че Бингъм не обича когато някой от нас се занимава с подобни проучвания, нали? — попита той. — Сега вече наистина ще го накараш да побеснее!

— Поемам този риск — въздъхна Джак. — Така са ме учили в института…