Робин Кук - Заплаха

— Но бях точно такъв — промълви Джак. — Освен това се казвах не Джак, а Джон… Едва ли щеше да ме познаеш. Бях доста по-пълен, с по-дълга коса, която носех на път — съвсем като гимназист. А що се отнася до облеклото бих казал, че имах слабост към двуредовите, леко вталени костюми…

— Но какво те накара да се промениш? — попита Чет и хвърли поглед към черните джинси и синята риза с разкопчана яка на колегата си.

На вратата се почука и двамата се обърнаха едновременно. В кабинета влезе Агнес Фин, началник на микробиологическата лаборатория. Беше дребна и сериозна жена с многодиоптрови очила и стегната на кок коса.

— Току-що се натъкнахме на нещо доста изненадващо — обърна се към Джак тя. В ръката си държеше лист хартия, а от поведението й личеше, че се колебае дали да влезе.

— Какво, ще гадаем ли? — подхвърли Джак. Любопитството му моментално се пробуди, тъй като Агнес нямаше навика да носи лично резултатите от лабораторните изследвания.

Дребничката жена попипа очилата си и му подаде листа, който държеше в ръка.

— Флуорисцентният тест за антитела на Нодълман, който искаше — кратко поясни тя.

— Господи, Боже мой — тихо промълви Джак след като хвърли кратък поглед на заключенията. После подаде листа на Чет.

Младият патолог пое хартията, изчете заключението и подскочи като ужилен.

— Мамка му! — изрева той. — Шибаният Нодълман наистина е бил болен от чума!

— Ние също бяхме изненадани от резултатите — обяви с равнодушен тон Агнес Фин. — Да желаете още нещо?

Джак прехапа устни и се замисли.

— Да опитаме посявка — промърмори той. — Вземете проби от абсцесите… Какви реактиви се препоръчват при подозрение за наличието на чумен бацил?

— Гимза или Уейсън — отвърна Агнес. — Обикновено са напълно достатъчни, за да се види типичната биполярна морфология на бацила, известна като „безопасна игла“…

— Добре, направете ги — кимна Джак. — Но най-важното е да направим посявка за жив бацил. Докато това не стане, ще говорим само за предполагаема чума.

— Разбирам — кимна Агнес Фин и се насочи към вратата.

— Излишно е да те предупреждавам, че трябва да действате с изключително внимание — подвикна след нея Джак.

— Излишно е — кимна Агнес. — Ще използвам микрокамерата със защита от трета степен…

— Невероятно! — объркано промълви Чет, когато останаха сами. — Как позна за какво става въпрос?

— Не съм — поклати глава Джак. — Просто Калвин ме притисна с настояването си да дам най-вероятната диагноза. Честно казано, малко се поизхвърлих и изобщо не допусках, че имам някакъв шанс да изляза прав. Но сега не това е важното, работата е сериозна. Единствената полза от цялата история са десетте долара, които спечелих от Калвин…

— Той ще те намрази за това! — предупредително подхвърли Чет.

— В момента това е последната ми грижа — въздъхна Джак. — Признавам, че съм напълно смаян. Случай на пневмонична чума, през март, в Ню Йорк, при това хваната в болнично заведение! Това може да е истина само ако в „Манхатън Дженерал“ отглеждат стада от заразени плъхове! Нодълман трябва да е имал контакт с някакво заразено животно. Няма да се учудя, ако скоро се е върнал от далечно пътуване… — Джак млъкна и грабна слушалката.

— На кого звъниш? — любопитно го изгледа Чет.

— На Бингъм, естествено — отвърна Джак, докато забързано натискаше бутоните. — Не бива да губим време, искам да му прехвърля горещия картоф!

Насреща вдигна госпожа Санфорд, която любезно съобщи, че доктор Бингъм се намира в общината и едва ли ще се върне до края на работното време. Наредил никой да не го безпокои докато трае срещата му с кмета на града.

— Толкоз по въпроса с любимият ни шеф! — изръмжа Джак и без да изпуска слушалката набра номера на Калвин. Но и тук удари на камък. Секретарката го уведоми, че заместник-директора си тръгнал по спешност, тъй като в семейството му имало болен човек.

Джак остави слушалката и забарабани с пръсти по плота.

— Нямаш късмет, а? — подхвърли Чет.

— Ръководството на института липсва изцяло — изръмжа Джак. — И ние, плебеите, сме оставени на произвола на съдбата… — После изведнъж бутна стола си назад, скочи на крака и хукна към вратата.

Чет го последва.

— Къде отиваш? — подвикна след него той. Наложи се да тича, за да го догони.

— Искам да поговоря с Барт Арнолд — отвърна Джак, влезе в асансьора и натисна бутона за партера. — Трябва ми повече информация. — Все някой трябва да подозира откъде може да се е появила чумата… В противен случай този град трябва да се подготви за сериозни неприятности!