Робин Кук - Заплаха

Колийн се беше привела над чертожната дъска.

— Какво става? — вдигна глава тя. — Защо си толкова бледа?

— Проблеми! — изпъшка Терез.

Колийн беше първата художничка, наета от Терез — една изключително лоялна помощница в тежките битки за изготвяне и налагане на рекламните кампании. Разбираха се чудесно — както в професионално, така и в чисто човешко отношение. Блондинка с млечнобяла кожа, едва забележими лунички около чипото носле, Колийн беше изключително приятна жена. Очите й бяха наситено сини, доста по-тъмни от тези на Терез. Имаше слабост към широките и с няколко номера по-големи памучни фланелки, които вместо да скриват завидната й фигура, я подчертаваха по някакъв особен и много приятен начин.

— Нека отгатна — рече Колийн. — „Нешънъл Хелт“ са поискали съкращение на сроковете!

— Откъде знаеш? — зяпна Терез.

— Интуиция — сви рамене младата жена. — Като каза „проблеми“, това беше най-лошото, за което успях да се сетя.

— Тандемът Робърт-Хелън донесе една много неприятна новина — въздъхна Терез. — Въпреки интензивната ни рекламна кампания, „Нешънъл Хелт“ е изгубил част от пазара за сметка на „АмериКеър“…

— По дяволите! — изруга Колийн. — Кампанията ни е добра, а едноминутната телевизионна реклама — истинско бижу!

— Ние с теб прекрасно знаем, че е така — поклати глава Терез. — Проблемът е там, че тази реклама не се показва достатъчно. Имам неприятното чувство, че Хелън ни е подложила динена кора и е успяла да ги убеди да се откажат от първоначалната идея, според която рекламата трябваше да се излъчи минимум двеста и максимум триста пъти… А аз съм сигурна, че точно по този начин щяхме да се превърнем в хит!

— Но нали ти самата каза, че ще направим пауза само когато сме убедени в успешната кампания на „Нешънъл Хелт“?

— Така беше — въздъхна Терез. — Направих и невъзможното да стигнем дотам, но…

Замълча и разтърка чело. Към пулсиращите слепоочия се прибави и главоболие.

— Е, можеш да ми кажеш и лошите новини — въздъхна Колийн, остави молива и се извърна към Терез. — Какви са новите срокове?

— „Нешънъл Хелт“ иска новата на концепция след една седмица.

— Мили Боже! — възкликна Колийн.

— С какво разполагаме до този момент?

— Не е много…

— Но трябва да имаш някакви предварителни идеи, нали? — погледна я с надежда Терез. — Напоследък не ти обръщах особено внимание, тъй като бях заета с предаването на материалите за други клиенти. Но въпреки това екипът ти работи по темата почти цял месец, нали?

— Заседания за уточняване на стратегията — кимна Колийн.

— Много общи приказки, много идеи, но все още нищо съществено… Казвам това като имам представа какво точно ти трябва…

— Искам да ме запознаеш с всичко, независимо че е на предварителен етап — тръсна глава Терез. — Още днес!

— Добре — кимна с нежелание Колийн. — Ще събера хората…

Сюзан Хард не обичаше болниците, може би защото като дете непрекъснато беше в някоя от тях за лечение на вродените изкривявания на гръбначния стълб. Болниците я изнервяха. Ненавиждаше усещането, че нещата са извън контрола й, че е заобиколена от болни и умиращи.

Беше убеден привърженик на максимата, че АКО нещо може да се обърка, то НЕПРЕМЕННО ще се обърка. Особено по отношение на болниците. При последното си посещение в една от тях я закараха в урологията за серия от непознати и доста страшнички процедури. Успя да се отърве в последния момент, като най-сетне убеди отегчената санитарка да погледне името, изписано върху картонче на китката й. Оказа се, че са я сбъркали с друга пациентка…

Сегашното й постъпване в болницата не се дължеше на здравословни проблеми. Предстоеше й второ раждане, през изминалата нощ се появиха контракциите. Но проблемите с гръбначния стълб бяха довели до изкривяване на таза и невъзможност за нормално раждане. Лекарите бяха принудени да прибягнат до цезарово сечение, също като при първото й дете.

А след операцията се наложи няколкодневно възстановяване в болнични условия. Сюзън направи няколко безуспешни опита да убеди личния си лекар, че може да стори това и у дома, после се примири.

Направи опит да се отпусне и се запита какво дете е родила. Дали момченцето ще бъде кротко бебе като братчето си Алън, който си спеше спокойно още от първата нощ? Вече тригодишен, Алън показваше първите признаци на самостоятелност, а мислите на Сюзън вече бяха насочени към малкото му братче…