Терез седна на масата, точно срещу главния си враг Робърт Баркър. Той беше висок мъж с тясно лице и тънки устни, който очевидно копираше начина на обличане на Тейлър — неизбежно с тъмен копринен костюм и копринена вратовръзка в ярки тонове. Вратовръзките очевидно бяха слабостта му, тъй като Терез не помнеше случай да го види с една и съща от тях два пъти.
До Робърт беше седнала Хелън Робинсън и нейното присъствие накара сърцето на Терез да ускори ритъма си. Хелън беше заместничка на Робърт и отговаряше пряко за сметката на „Нешънъл Хелт“. Изключително привлекателна двадесет и петгодишна жена с дълга кестенява коса, тя съумяваше дори през март да запази приятния загар на лицето си. На всичкото отгоре беше изключително умна и представляваше сериозен противник.
На заседанието присъстваха още Фил Аткинс — главен финансов експерт на компанията, и Карлийн Десалво — директор по корпоративното планиране. Както винаги, Фил беше облечен безупречно — в тъмен костюм с жилетка, на носа му бяха кацнали очила с тънки метални рамки. Карлийн беше жизнерадостна и доста закръглена жена, която винаги се обличаше в бяло. Терез беше доста изненадана от присъствието им тук.
— Имаме сериозен проблем със сметката на „Нешънъл Хелт“ — каза Брайън. — Той е причината за това извънредно заседание.
Устата на Терез внезапно пресъхна. Стрелна с поглед Робърт и не пропусна да отбележи почти неуловимата му, но достатъчно ехидна усмивчица. Прониза я остро чувство на съжаление. Беше готова да се раздели с много неща, за да научи какво се е говорило в тази зала в нейно отсъствие.
Проблемите с „Нешънъл Хелт“ не бяха новост за нея. Преди месец компанията поиска вътрешна ревизия, което, преведено на обикновен език означаваше, че ако иска да я запази като клиент „Уилоу и Хийт“ трябва да подготви нова рекламна кампания. А всички тук прекрасно знаеха, че „Уилоу и Хийт“ ИСКА да запази такъв голям и платежоспособен клиент. Сметката на „Нешънъл Хелт“ възлизаше на около четиридесет милиона долара годишно и продължаваше да расте. Рекламата на различните дейности в областта на здравеопазването се разширяваше лавинообразно и имаше всички шансове да запълни огромната празнина, зейнала след забраната да се рекламират цигарите.
Брайън се извърна към Робърт:
— Може би не е зле да информираш Терез за последния развой на събитията…
— Ще прехвърля това приятно задължение на своята изключително способна сътрудничка Хелън — отвърна Робърт и пусна една от снизхоздителните си усмивки по посока на Терез.
— Както знаеш, „Нешънъл Хелт“ имаха забележки по качеството на досегашната рекламна кампания — приведе се над масата Хелън. — За съжаление недоволството им се увеличи, особено след вчерашната публикация на резултатите от кампанията им за набиране на нови абонати. Цифрите показват, че са изгубили значителен дял от пазара в Ню Йорк за сметка на основният им съперник „АмериКеър“. А това е тежък удар, особено след откриването на новата им болница…
— Нима хвърлят вината върху нашата рекламна кампания? — избухна Терез. — Това е пълен абсурд! Благодарение само на последната ни едноминутна телевизионна реклама продажбите им скочиха с двадесет и пет пункта!
— Това е твоето мнение, но клиентите ни не мислят така — отвърна с равен глас Хелън.
— Зная, че обичаш кампанията със заглавие ХЕЛТКЕЪР ЗА МОДЕРНА ЕРА и признавам, че това е едно отлично заглавие — намеси се Робърт. — Но цифрите сочат, че „Нешънъл Хелт“ губи пазарен дял, при това във възходяща тенденция.
— Едноминутната реклама, за която споменах, е номинирана за наградата „Клио“ — не се предаваше Терез. — Дяволски добра, с отлични творчески попадения. Аз се гордея с нея и екипът, който я създаде!
— Напълно основателно — обади се Брайън. — Но Робърт има чувството, че клиентите ни никак не се интересуват дали ще спечелим „Клио“, или не… Мисля, че не бива да забравяш сентенцията на агенция „Бентън и Боулс“, която гласи: АКО СТОКАТА НЕ СЕ ПРОДАВА, ТВОРЧЕСКИТЕ СПОЛУКИ НА РЕКЛАМАТА НЕ ОЗНАЧАВАТ НИЩО…
— Още един абсурд! — рязко отвърна Терез. — Кампанията ни е солидна и без пропуски. Според мен хората от финансовия отдел трябва да направят повече усилия за закупуване на рекламно време, особено в по-малките локални телевизионни станции!
— Моето уважение, но това би станало само в случай, че рекламата се харесва — вметна Робърт. — Според мен те не са убедени дори в старата колкото света схема „ние срещу тях“ — тоест древната медицина срещу съвременната… Не съм сигурен дали това е смешно, или тъжно, но зрителите едва ли свързват древните методи на лечение с конкурентите на „Нешънъл Хелт“ и по-специално с „АмериКеър“… Според мен подобна мисъл изобщо не им минава през главата…
Читать дальше