Робин Кук - Заплаха

— Искаш да кажеш, че „Нешънъл Хелт“ има специфични изисквания към рекламата на своите продукти — обади се Брайън. — Моля те, разкажи на Терез това, което разказа на мен малко преди появата й…

— Всичко е просто и ясно — разпери ръце Робърт. — Те искат или „говорящи глави“ — тоест хора, които обсъждат практическия опит на пациентите, или някоя знаменитост, която да убеждава зрителите в предимството на предлагания продукт. Пет пари не дават дали рекламата им ще спечели „Клио“ или някоя друга престижна награда. Искат резултат. Искат дял от пазара и аз възнамерявам да им го дам.

— Какво чуват ушите ми? — вдигна вежди Терез. — Нима „Уилоу и Хийт“ възнамерява да обърне гръб на успеха и да се превърне в телешоп? Ние сме на крачка от мечтата да станем една от десетте най-преуспяващи рекламни агенции в тази страна и трябва да си припомним как стигнахме дотук… Как, господа? С качествена реклама, в духа на най-добрите традиции! Но ако позволим на клиентите да ни диктуват как да работим, ние сме обречени!…

— Момент, момент! — намеси се Тейлър, безпогрешно доловил приближаването на критичната точка. — Навлизаме в обичайните спорове между творческите и финансовите екипи. Робърт е убеден, че Терез се държи като капризно дете и ще отблъсне клиента, Терез пък мисли, че Робърт е кон с капаци, готов да изхвърли бебето заедно със сапунената вода… Проблемът е там, че и двамата сте прави, но едновременно с това и двамата грешите. Прекратете споровете и се опитайте да работите като един екип.

В залата настъпи тишина. Всички присъстващи си дадоха сметка, че Зевс беше проговорил, а в думите му се съдържаше цялата истина.

Пръв се обади Брайън.

— Добре — въздъхна той. — Нека погледнем истината в очите. „Нешънъл Хелт“ е клиент от жизненоважно значение за дългосрочната ни стабилност. Преди тридесетина дни този клиент поиска вътрешна ревизия, резултатите от която би трябвало да станат известни след два месеца. Но вчера ни беше заявено, че ги искат след седмица…

— Господи! — възкликна Терез. Това означаваше алтернативна рекламна кампания, която изискваше месеци на упорит труд.

— Зная какво напрежение означава това за творческия отдел — въздъхна Брайън. — Но клиентът е този, който командва парада… В случай, че „Нешънъл Хелт“ не останат доволни от новите ни предложения, те със сигурност ще обявят открит конкурс. А това означава, че сметката им ще се превърне в обект на домогвания от всички рекламни агенции в тази страна. Излишно е да ви напомням, че гигантите в областта на здравеопазването ще хвърлят милиарди за реклама, при това за десетилетия напред… И вълците моментално ще надушат плячката.

— В качеството си на главен финансов експерт искам да уточня точно какво ще означава загубата на клиент като „Нешънъл Хелт“ — обади се Фил Аткинс. — Оставяйки по-дребните неприятности настрана ще посоча, че загубата на сметката на „Нешънъл Хелт“ ще означава отлагане на преструктурирането на фирмата за неопределено време, тъй като няма да разполагаме с необходимите средства за обратно изкупуване на ценните книжа, които сме пуснали на пазара.

— А това означава, че трябва да направим всичко възможно да задържим тази сметка — добави Брайън.

— Не зная дали е възможно за една седмица да изготвим алтернативни предложения — унило промърмори Терез.

— С нищо готово ли не разполагате? — попита Брайън. Терез мълчаливо поклати глава.

— Трябва да имате нещо — настоятелно я погледна Робърт. — Доколкото ми е известно, един специален екип работи по тази тема… — Устните му отново се разтеглиха в едва забележима усмивка.

— Разбира се, че имаме екип, който работи за „Нешънъл Хелт“ — гневно отвърна Терез. — Но той все още не е на етапа на истински „големите“ идеи. Не забравяйте, че хората ми са планирали работата си в разчет от няколко месеца напред…

— Не искам да ти се меся, но може би трябва да включиш още хора в този екип — рече Брайън, после се извърна към останалите: — Спираме дотук. Ще се съберем отново в момента, в който творческия отдел ни предложи своята концепция.

Всички станаха и се насочиха към изхода.

Замаяна, Терез се измъкна от „хижата“ и бавно тръгна към долния етаж, където се помещаваше главното творческо студио на агенцията.

„Уилоу и Хийт“ бяха сред първите, които обърнаха гръб на модната през осемдесетте години тенденция рекламните фирми да наемат шикарни сгради в скъпите квартали на града, най-вече ТрайБеКа и Челси. В резултат агенцията зае няколко етажа от един относително скромен блок на авеню Медисън, който обаче имаше предимството да е в центъра на града и в непосредствена близост до всички основни средства за масова информация.