Робин Кук - Заплаха

— Случаят е пълен с неизвестни, поне за мен — раздразнено отвърна Джак. — Не съм посетил мястото на смъртта, не зная нищо за навиците на покойния — за домашните му животни, за посоките, в които е пътувал, за евентуалните му посетители в болницата. В този град идват и си заминават хора отвсякъде, голяма част от тях правят и посещения в различните болници. Да не говорим за многобройната му и доста охранена популация от плъхове и други гризачи…

В залата за аутопсии настъпи напрегната тишина. Лори и Чет очевидно не знаеха какво да кажат, а тонът на Джак очевидно ги притесняваше и ги караше да очакват буря от страна на темпераментния Калвин.

— Забележката ти е уместна — обади се най-сетне заместник-директорът. — Признавам, че те бива в измъкването. Може би това е било част от обучението ти в Средния Запад…

Лори и Чет нервно се засмяха.

— Добре, умнико — продължи Калвин. — Искам да зная дали си готов да заложиш нещо на диагнозата, която току-що обяви…

— Не знаех, че в този институт се играе комар — не му остана длъжен Джак.

— В този институт не се играе комар, но когато някой обявява чумата като най-вероятна диагноза, ние очакваме и съответната обосновка. Затова ти предлагам един облог… Какво ще кажеш за десет долара?

— Мога да си ги позволя — сви рамене Джак.

— Значи се договорихме — кимна Калвин. — А сега ми покажете Пол Плоджит — човекът, когото застреляха в Световния търговски център…

— На шеста маса — рече Лори.

Калвин бавно тръгна в указаната посока, а останалите гледаха след него. Първа се обади Лори.

— Защо го провокираш? — тихо попита тя. — Не разбирам защо си усложняваш живота…

— Той ме провокира пръв — отвърна Джак.

— Но той е заместник-директор и може да си го позволи — обади се Чет. — Освен това диагнозата ти ми се струва малко прибързана. На твое място бих я поставил доста по-надолу в списъка на вероятностите…

— Убеден ли си в това? — стрелна го с поглед Джак. — А защо не погледнеш още веднъж тези почернели пръсти? Нима не помниш, че през XIV век са наричали тази болест „Черната смърт“?

— Но през XX век вече знаем, че този тромбозен ефект може да бъде причинен от още куп заболявания — контрира Чет.

— Правилно — кимна Джак. — Затова бях близо до мисълта за туларемия…

— А какво те накара да се откажеш от нея? — погледна го с любопитство Лори. Вътре в себе си тя беше убедена, че туларемията е точно толкова невъзможна, колкото и чумата.

— Чумата ми звучи по-драматично — усмихна се зад маската си Джак.

— Никога не съм сигурна кога говориш сериозно и кога се майтапиш — намуси се Лори.

— И аз — отвърна Джак.

Лори поклати глава. Имаше моменти, в които изобщо не можеше да понася този човек.

— Добре — рече с въздишка тя. — Ако си приключил с Нодълман, залавяй се със следващия…

— Още не съм обработил мозъка — отвърна Джак.

— Тогава почвай, какво чакаш?

Лори се обърна и тръгна към масата си.

Терез Хейгън спря и погледна затворената врата на голямата заседателна зала, която наричаха „хижата“. Това необичайно название отговаряше на необичайното подреждане на помещението зад затворената врата — точно копие на извънградската къща на Тейлър Хийт, изградена на брега на едно езеро в Ню Хемпшайър. А Тейлър Хийт беше ГИД — главен изпълнителен директор на динамичната и бързо разрастваща се рекламна агенция „Уилоу и Хийт“, която имаше всички шансове да заеме място сред първите десет в страната.

Уверила се, че никой не я вижда, Терез се наведе и долепи ухо до ключалката. Отвътре се чуваха гласове.

Изправи се и с ускорен пулс се насочи към кабинета си, който се намираше в дъното на коридора. Както винаги, възбудата я обзе бързо. Пет минути в службата бяха достатъчни, за да усети ускоряване на пулса. Никак не й хареса фактът, че в „хижата“ — обичайното работно място на ГИД, се провежда заседание, за което не е уведомена. Терез беше директор по творческите въпроси на агенцията и беше убедена, че трябва да знае всичко, което става тук.

Но тук ставаха много неща. Миналият месец Тейлър Хийт изненадващо обяви, че възнамерява да се оттегли и да отстъпи мястото си на Брайън Уилсън, президента на компанията. Това автоматически повдигна въпроса кой ще заеме поста на Уилсън. Основни кандидати бяха Терез и Робърт Баркър — финансовият директор на компанията. Но никой не знаеше дали Тейлър няма да покани някой човек отвън.