Робин Кук - Заплаха

— Някакви идеи? — попита тя.

— Цял куп, но нищо твърдо — отвърна с въздишка Джак. — Единственото, което мога да кажа засега е, че този вирус наистина е бил нещо страшно… Подхвърлих на Вини идеята за Ебола просто за да го уплаша, но тук действително става въпрос за многобройни и характерно разпръснати интраваскуларни кръвонасядания…

— Господи, сериозно ли говориш? — стреснато го изгледа Лори.

— Не съвсем — призна Джак. — Обаче от това, което видях досега, тази идея изглежда напълно възможна… Разбира се, аз не съм имал възможност да изследвам пряко случай на Ебола, а това също трябва да ти говори нещо…

— Смяташ ли, че трябва да прибегнем до пълна изолация? — малко нервно попита Лори.

— Не виждам причини за това — сви рамене Джак. — Освен това вече започнах и нямам намерение да разхвърлям органите му из залата… Ще ти кажа как мисля да постъпим: да предупредим лабораторията да обработва пробите с изключително внимание, поне докато бъдем сигурни в диагнозата…

— А защо не попитаме какво мисли Бингъм? — подхвърли Лори.

— Прекрасна идея — иронично се усмихна Джак. — Която със сигурност означава, че ще трябва да сложим превръзка върху лицето на едноокия, който води слепците…

— Не бъди толкова непочтителен — изгледа го младата жена. — Той все пак ти е началник…

— Все тая, дори да е папата — тръсна глава Джак. — Мисля, че трябва да приключим този случай бързо. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Намесим ли Бингъм или Калвин, отиде ни денят!

— Може би имаш право — въздъхна Лори. — Но ако откриеш нещо необичайно, нека го видя, окей? Ще бъда на трета маса…

Джак изчака отдалечаването на младата жена, взе скалпела от протегнатата ръка на Вини и понечи да направи първия срез. После забеляза как санитарят се отдръпва от масата и спря.

— Хей, Куинс, публика ли ще бъдеш? — подвикна той. — Мисля, че би трябвало да ми помагаш…

— Малко съм нервен — промърмори Вини.

— О, я стига! — изгледа го Джак. — Зад гърба си имаш далеч повече аутопсии от мен! Ако обичаш да си пренесеш насам красивия италиански задник, защото ни чака работа!

Действията му бяха прецизни и дори елегантни. Обработваше вътрешните органи с лекота, проявяваше особено внимание при използването на инструментите, особено когато наблизо се намираха неговите пръсти или ръцете на Вини.

— Откри ли нещо? — надникна зад рамото му Чет Макгавърн. Двамата бяха колеги в курса за квалификация и получиха назначение в центъра в рамките на един и същ месец. Бяха се сближили не само защото разделяха един и същ кабинет, а и поради социалния си статус на свободни мъже. За разлика от Джак, Чет никога не се беше женил. На тридесет и шест, той беше и с пет години по-млад…

— Куп интересни неща — отвърна Джак. — Хитът на седмицата, безспорен лидер в класацията на тайнствените заболявания! Този нещастник не е имал никакви шансове…

— Имаш ли някакви идеи? — попита Чет и очите му пробягаха по кръвонасяданията и следите от гангрена.

— Цял куп — кимна Джак. — Но искам да чуя и твоето мнение по отношение на вътрешните органи…

— Нещо за мен? — подвикна откъм своята маса Лори, забелязала оживената размяна на реплики между двамата мъже.

— Има, можеш да дойдеш насам — отвърна Джак. — Няма смисъл да го повтарям по два пъти…

Лори изпрати Сал да измие вътрешните органи на своя случай и се приближи към масата на Джак.

— Първото, към което искам да насоча вниманието ви, са лимфните възли на гърлото — започна Джак и посочи към срязаната кожа, смъкната надолу към ключиците.

— Сега разбирам защо аутопсиите в този център приключват толкова бавно! — прогърмя един глас откъм вратата.

Очите на всички патолози се извърнаха към заместник-директора доктор Калвин Уошингтън — огромен афро-американец, който беше висок почти два метра и тежеше около сто и тридесет кила. Говореше се, че в името на медицината е отказал съблазнителна оферта да играе футбол, отправена му от няколко професионални тима в Националната лига.

— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа той. — Днес да не би да е някакъв празник?

— Малка консултация — поясни Лори. — Имаме случай на неизвестно инфекциозно заболяване, причинено от изключително агресивен вирус…

— Чух за него — кимна Калвин. — Още снощи ми позвъни администраторът на „Манхатън Дженерал“ и беше доста обезпокоен… Каква е присъдата?

— Рано е да се каже — отвърна с въздишка Джак. — Предстоят ни цял куп патологически изследвания… — После направи кратко описание на това, което беше открил при първоначалния оглед и се прехвърли на вътрешните органи. Особено наблегна на пораженията върху лимфните възли.