Робин Кук - Заплаха

— Напротив — рече Джак. — Винаги съм ценил високо твоето мнение. За какво става въпрос?

— За отношенията ти с Калвин Уошингтън — въздъхна Лори. — Зная, че става въпрос за сблъсък на характери, но Калвин поддържа отлични връзки с „Манхатън Дженерал“, а „АмериКеър“ има голямо влияние в общината… По тази причина мисля, че трябва да бъдеш крайно внимателен…

— Това не е една от силните страни на характера ми, особено през последните пет години — призна Джак. — Изпитвам огромно уважение към заместник-шефа, но ние с него сме безкрайно различни. Той приема установените правила така, сякаш са издълбани в гранит, докато аз ги считам само за директиви. А що се отнася до „АмериКеър“, пет пари не давам за тях!

— Не ми е работа, но все пак искам да те предупредя, че Калвин те счита за индивидуалист, който трудно работи в екип…

— Тук е прав — кимна Джак. — Проблемът е там, че съм си изработил чувство на непоносимост към посредствеността. За мен е чест да работя с повечето от специалистите тук, особено с теб. Но не крия, че с неколцина колеги просто не мога да си пасна… Това е цялата работа.

— Това май беше комплимент — усмихна се Лори.

— Поне така исках да прозвучи — кимна Джак.

— Е, хубаво… Ще чакам да ме информираш за случая Нодълман. А след това ще се погрижа да ти създам още малко работа…

— Хайде, Вини — подвикна към санитаря Джак. — Чака ни работа.

Вини направи гримаса, но остави вестника и стана на крака. Миг по-късно почти се блъсна в Джак, спрял рязко пред кабинета на Джанис Джегър. Джанис работеше като изследовател-криминолог и обикновено я наричаха МА, тоест медицински асистент. Работното й време беше нощем — от единадесет вечерта до седем сутринта. По тази причина Джак се изненада, че още е тук. Беше дребничка жена с къса коса и тъмни очи, очевидно съсипана от умора.

— Защо не си в леглото? — попита Джак.

— Трябва да довърша един рапорт — отвърна Джанис.

— Кой обработи Нодълман? — размаха папката в ръката си Джак. — Ти, или Кърт?

— Аз — отвърна жената. — Защо питаш?

— Още не знам — усмихна се закачливо Джак. Всички в патологията знаеха, че Джанис е изключително съвестен работник и това я правеше идеален обект за шеги. — Случайно да си останала с впечатлението, че причината за смъртта е нозокомиална инфекция?

— Какво по дяволите е нозокомиална инфекция? — обади се Вини.

— Инфекция, получена в болнични условия — обясни Джак.

— По всичко личи, че е така — кимна Джанис. — Човекът е лежал в болницата пет дни за стабилизиране на диабета си, след което е показал признаци на инфекциозно заболяване. Тридесет и шест часа по-късно е починал…

— Охо! — с уважение подсвирна Джак. — Бива си го този вирус!

— Всички лекари, с които разговарях, са на същото мнение — отвърна Джанис.

— Някакви резултати от микробиологичната лаборатория?

— До четири часа̀ тази сутрин всички кръвни посявки бяха отрицателни. Като пряка причина за смъртта се сочи ОДН — остра дихателна недостатъчност, но в слюнчените проби са открити единствено грам-отрицателни бацили. Това навежда на мисълта за псевдомони 1 1 Бактерия с пръчковидна форма, която е патогенна за растенията, а в редки случаи — и за животинските видове — Бел.пр. .

— Някакви подозрения за имунна недостатъчност? — вдигна вежди Джак. — СПИН, или лечение с антиметаболити?

— Аз поне не мога да твърдя такова нещо — поклати глава Джанис. — В картона му е отбелязан само диабет с някои от характерните за тази болест усложнения. Вътре е записано всичко, стига да имаш търпението да го прочетеш…

— Защо да го чета, след като разполагам с оригинала? — засмя се Джак, благодари на дребничката жена и се насочи към асансьорите.

— Надявам се да използваш скафандъра — промърмори зад гърба му Вини.

„Скафандър“ наричаха напълно стерилните хирургически доспехи с прозрачна маска за лицето, които патолозите бяха длъжни да носят при дисекцията на починалите от острозаразни болести пациенти. Тези доспехи бяха снабдени със собствено захранване на гърба, което филтрираше въздуха, преди да го вкара под налягане в лицевата маска. Всичко това осигуряваше нормално дишане, но температурата в „скафандъра“ доближаваше тази в сауните. Джак ненавиждаше ограниченията на това облекло, считаше го за тежко и излишно. По време на специализацията не облече скафандър нито веднъж, но тук нещата станаха по-сложни, тъй като шефът на центъра, доктор Харолд Бингъм, издаде заповед за задължителното използване на предпазните доспехи, а заместникът му Калвин ревниво следеше за стриктното й спазване. В резултат Джак бе принуден да изтърпи няколко доста потни сеанса.