Робин Кук - Заплаха

Терез тихо простена. Новината беше толкова ужасна, че в първия момент тя не можеше дори да се разплаче. Тялото й изведнъж се скова. Цял живот беше живяла с мисълта, че ще има много деца. Това беше част от същността й. Просто не можеше да повярва, че ще живее по друг начин.

— Мъжът ми? — успя да прошепне тя. — Той знае ли?

— Да — кимна доктор Гланц. — Говорих с него веднага след операцията. Чака ви долу в стаята, в която веднага ще ви преместим…

Това беше целият разговор с доктор Гланц, но Терез почти не запомни съдържанието му. Мисълта, че е загубила детето си и никога няма да има друго, беше прекалено тежка за възприемане.

Четвърт час по-късно напусна реанимацията. Един санитар подкара леглото й към асансьора и я свали на етажа с обикновените болнични стаи. В главата й цареше пълно объркване, изпитваше остра нужда от съчувствие и подкрепа.

Матю говореше по мобифона си. Никога не се разделяше с него — това изискваше професията му на борсов брокер.

Дежурната сестра на етажа ловко я прехвърли от количката на леглото и закачи системата с глюкоза над главата й. После я увери, че всичко е наред и излезе от стаята.

Матю беше приключил с телефона и гледаше встрани. Терез изпита остро чувство на тревога. Бяха женени едва три месеца и тя не беше сигурна за начина, по който той ще приеме катастрофата.

Капачето остро изщрака, телефончето потъна в джобчето на сакото му. Матю се обърна и я изгледа. Яката на ризата му беше разкопчана, а вратовръзката — разхлабена.

Тя направи безуспешен опит да отгатне настроението му.

— Как се чувстваш? — попита най-сетне той. Гласът му прозвуча небрежно.

— Както може да се очаква — успя да отвърне Терез. Страшно много й се искаше Матю да дойде до леглото и да я прегърне, но той остана в далечния ъгъл на помещението.

— Много любопитен развой на събитията — изръмжа той.

— Не съм сигурна, че те разбирам…

— Основната причина за нашия брак току-що се изпари — поясни хладно той. — Бих казал, че плановете ти окончателно се объркаха…

Терез смаяна зяпна. Наложи се да употреби доста усилия, за да проговори.

— Не ми харесват намеците ти — рече тя. — Не съм забременяла нарочно…

— Е, това си е твоя работа — сви рамене Матю. — Въпросът е какво ще правим отсега нататък…

Терез безсилно затвори очи. Имаше чувството, че Матю е забил нож право в сърцето й. После разбра, че вече не го обича и никога не би могла да го обича. Всъщност, изпитваше към него пламтяща омраза…

Джак Степълтън се надвеси над прозорчето на таксито и приближи глава към мургавия пакистанец зад волана.

— Бихте ли слезли от колата, моля? — попита с фалшива учтивост той. — Така ще имаме възможност да обсъдим проблема си…

Проблемът беше, че пакистанецът го беше засякъл на пресечката на Шейсет и шеста улица и Второ авеню. За отмъщение Джак изрита вратата на таксито в момента, в който спряха един до друг на светофара на Шейсет и четвърта. Отиваше на работа с очукания си велосипед „Канъндейл“, както винаги.

Тазсутрешната конфронтация не беше нещо необичайно. Ежедневният маршрут на Джак включваше смразяващ кръвта слалом по Второ авеню, в отсечката между Петдесет и девета и Тридесета — разстояние, което изминаваше с огромна за натовареното движение скорост. Разминаваше се на косъм с камиони и таксита, после следваха неизбежните спорове и ругатни. Всеки друг би окачествил подобно придвижване като самоубийство, но Джак много го обичаше. Помагало на кръвообращението, както твърдеше пред колегите си…

Пакистанецът зад волана на таксито предпочете да запази неутралитет до зелената светлина на светофара, след което се обърна, тегли една сочна ругатня по посока на Джак и рязко натисна газта.

— И на теб! — изрева подире му Джак и се изправи на педалите. Скоро достигна средната скорост на движението, отпусна се на седалката и продължи да върти. Не след дълго отново се изравни с грубияна, но вече беше забравил за него. Велосипедът се мушна между таксито и някакъв микробус, размина се на косъм с броните им и продължи да се носи напред.

На Тридесета зави на изток, пресече Първо авеню и рязко свърна към товарния отсек на нюйоркския Патологически център. Постъпи тук преди пет месеца, веднага след като приключи стажа си по патология, последван от едногодишен курс по съдебна медицина.

Велосипедът се плъзна край будката на охраната, Джак махна с ръка на човека вътре. Зави надясно, профуча покрай приемната и влезе под навеса, който водеше към самата морга. Зави наляво, към отделението с хладилните камери, в които съхраняваха чакащите аутопсия трупове. Спря чак в ъгъла, при купчината прости дървени ковчези, с които извозваха неидентифицираните покойници до Харт Айлънд. Слезе от колелото и внимателно го заключи с няколко куки от здрава легирана стомана.