Робин Кук - Заплаха

— Несъмнено — кимна Джак. — Предполагам, че няма да имате нищо против да се поогледам на седмия етаж, докато вие уведомявате доктор Цимърман…

— Моля — кимна Уейнрайт. — През това време аз ще потърся доктор Цимърман и ще се видим направо горе…

Джак се върна в главния болничен корпус и взе асансьора. На седмия етаж бяха разположени две отделения — вътрешни болести заемаше северното крило, а акушеро-гинекологическото отделение — южното.

В момента, в който летящите врати на отделение „Вътрешни болести“ се сключиха зад гърба му, Джак разбра, че новината за заразната болест вече го е изпреварила тук. Персоналът се движеше с марлени маски, настроението бе повече от нервно. Уейнрайт очевидно не беше от хората, които си губят времето…

Насочи се към стая 707, никой не го поглеждаше. Спря пред вратата и отстъпи встрани, за да направи място на двама санитари с маски, които изтикаха в коридора легло на колелца, на което лежеше очевидно объркана пациентка, притиснала личните вещи към гърдите си. Тя също беше с марля върху лицето. Изчака ги да се отдалечат и влезе.

Седемстотин и седем се оказа безлична болнична стая от съвременен тип, тъй като личеше, че болницата е била обновена сравнително скоро. Обзавеждането, изцяло от метал, се състоеше от легло, бюро, стол с винилова седалка, нощно шкафче и масичка за лекарства с променлива височина. Върху занитената направо в тавана стойка бе поставен телевизионен приемник.

Климатикът бе разположен под перваза на прозореца. Джак пристъпи към него и вдигна капака. От циментовия под стърчаха тръбите за топла и студена вода, които влизаха в снабдения с вентилатор термостат. Нямаше никакви дупки, през които евентуално биха могли да се промъкнат насекоми, да не говорим за гризачи с големината на плъхове.

Джак влезе в банята и се зае с оглед на умивалника, душа и тоалетната чиния. Стените бяха облицовани с нови плочки, на тавана имаше малък отдушник. Отвори шкафчето под умивалника, но и тук нямаше никакви дупки.

Откъм стаята долетяха гласове и той побърза да се върне там. На прага стоеше доктор Уейнрайт с марля върху лицето. Зад гърба му се виждаха две жени и един мъж, също с маски. Жените носеха дълги бели престилки — от онези, които използваха университетските преподаватели.

Доктор Уйнрайт подаде една стерилна маска на Джак, после се залови с представянето. По-високата от двете жени се оказа доктор Мери Цимърман, главен санитарен инспектор на болницата и председател на съответната комисия. Джак веднага усети, че насреща му стои сериозна жена, искрено загрижена от създалата се ситуация. Веднага след като се запознаха тя го уведоми, че е интернист, специализирала в областта на инфекциозните заболявания.

Джак не знаеше как да отговори на всичко това и само кимна с глава.

— Не съм имала възможността да преглеждам господин Нодълман — добави високата лекарка.

— Сигурен съм, че ако имахте тази възможност, веднага бихте му поставили правилната диагноза — отвърна Джак, съзнателно прогонил всякаква ирония от гласа си.

— Без съмнение — кимна доктор Цимърман.

Другата жена се казваше Кати Макбейн и Джак с удоволствие насочи вниманието си към нея. Вероятно защото поведението на госпожица Макбейн беше значително по-топло и непринудено от това на началничката й. Оказа се, че тя е началник отделение и член на комисията за санитарен контрол. В подобни комисии обикновено имаше представители на всички болнични отделения.

Мъжът се представи като Джордж Евършарп. Беше облечен в тъмносиня униформа от плътен памучен плат. Джак правилно беше предположил, че той е директор на отдела по поддръжката и също членува в комисията за санитарен контрол.

— Много сме задължени на доктор Степълтън за бързата диагноза — подхвърли Уейнрайт в опит да разведри атмосферата.

— Беше едно щастливо предположение, нищо повече — отвърна Джак.

— Което не ни пречи да вземем съответните мерки — обяви с гробовен глас доктор Цимърман. — Наредих да се изготви списък на всички, с които пациентът е имал някакъв контакт. Те ще бъдат подложени на пълна хемопрофилактика.

— Умно от ваша страна — кимна Джак.

— В момента главният компютър на болницата изследва база-данните на всички пациенти и търси симптоми, които имат някаква връзка с чумния бацил — продължи строгата жена.

— Похвално — рече Джак.

— Междувременно ние трябва да открием първопричините на въпросния случай…