Робин Кук - Заплаха

Самочувствието на Терез се повиши. Не беше очаквала никакви видеоматериали.

— Предупреждавам те, че всичко е на предварителен етап — рече Колийн.

— Можеш да си спестиш предупрежденията — отвърна Терез. — Пускай видеото…

Колийн направи знак на една от сътрудничките си. Осветлението видимо намаля, видеомагнетофонът се включи. Материалът имаше продължителност сто секунди, на екрана се появи сладко 4-годишно момиченце със счупена кукла в ръце. Терез моментално го позна — беше част от миналогодишната реклама на една голяма компания за производство на детски играчки, която пожъна голям успех. По един наистина гениален начин Колийн беше успяла да я превърне в нещо съвсем друго — всичко на екрана изглеждаше така, сякаш детето носи счупената си кукла в една от новите болници, изградени от „Нешънъл Хелт“. А текстът беше направо безупречен: НИЕ ЛЕКУВАМЕ ВСИЧКИ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ…

Видеоматериалът свърши, осветлението светна. В стаята се възцари тишина, нарушена няколко секунди по-късно от Колийн.

— Не ти харесва, нали? — попита тя.

— Напротив, много е остроумен — отвърна Терез.

— Идеята е куклата да се превърне в символ на различните болести и наранявания, чието лечение рекламираме в поредица от други материали — зае се с обясненията Колийн. — Разбира се, ще сложим няколко изречения и в устата на детето. То трябва да възхвалява предимствата на „Нешънъл Хелт“. А в печатните материали ще наблегнем на снимките, от които ясно да се разбира за какво става въпрос…

— Проблемът е там, че материала е прекалено остроумен — въздъхна Терез. — На мен ми харесва, но Хелън и Робърт ще го тривиализират до такава степен, че клиентът със сигурност ще го отхвърли…

— На този етап това е най-доброто, с което разполагаме — каза Колийн. — От теб очакваме както общите насоки, така и специфичните творчески изисквания. В противен случай рискуваме да се лутаме още дълго време в джунглата на общите идеи. Което, естествено, няма да ни отведе доникъде…

— Трябва да измислим нещо, което прави „Нешънъл Хелт“ различна от „АмериКеър“, макар и двете да са напълно еднакви — рече Терез. — Ей това може да ни спаси задниците.

Колийн направи знак на сътрудничката си да излезе, взе един стол и го постави пред Терез.

— А на нас ни трябва повече директна намеса от твоя страна! — обяви тя.

Терез кимна с глава. Това беше вярно, но тя се чувстваше някак парализирана.

— Работата е там, че не мога да се настроя на творческа вълна — въздъхна тя. — Особено сега, когато над главата ми като дамоклиев меч виси проблемът с президентския пост!

— А аз мисля, че мислиш прекалено много за този проблем — отсече Колийн. — И си се превърнала в топка от нерви!

— Не ми казваш нищо ново…

— Я ми кажи кога за последен път ходи на вечеря с приятели и си ударила едно-две питиета? — попита Колийн.

— За такова нещо не съм имала време от месеци — усмихна се Терез.

— Така и предполагах. Нищо чудно, че творческите ти идеи са пресъхнали. Трябва да се отпуснеш, дори и само за няколко часа…

— Наистина ли мислиш така? — вдигна вежди Териз.

— Абсолютно — кимна Колийн. — Довечера ние с теб ще отидем да хапнем някъде, ще му ударим и по едно питие. А после дори ще направим опит да не говорим за реклама…

— О, не знам — поклати глава Терез. — С тези нови срокове…

— Точно новите срокове имам предвид — тръсна глава Колийн. — Заради тях ни е нужно да проветрим главите си, след което ще имаме доста по-голям шанс да измислим нещо свястно. Затова престани да се опъваш и хич не помисляй да отказваш!

Джак прекара планинския си велосипед между двете катафалки, паркирани пред рампата, натисна здраво педалите и връхлетя направо в моргата. При нормални обстоятелства би слязъл от колелото, но в момента бе в плен на лошото настроение.

Опря превозното си средство на стената в близост до купчината ковчези за остров Харт, заключи го и се понесе към асансьорите. Махна с ръка на Сал Д’Амброзио, който беше седнал в малката канцелария.

— Чет, как си, момчето ми? — попита той след като отвори вратата на малкия офис на петия етаж.

Чет остави писалката и вдигна глава.

— Какво правиш? Целият град се изреди да те търси!

— Забавлявам се — отвърна Джак, съблече коженото яке и го окачи на облегалката на стола. Очите му пробягаха по купчините папки на бюрото, после се спряха върху кошчето за новопристигнали материали, плътно запълнено с лабораторни анализи и патологически заключения.