Робин Кук - Заплаха

— Нищо — сви рамене Джак.

— Не те разбирам…

— Май никой не ме разбира — въздъхна с престорена покруса Джак.

— Всичко, което зная за теб, се изчерпва с факта, че някога си бил офталмолог, а в момента живееш в Харлем и играеш уличен баскетбол — направи кратко резюме Чет. — С какво друго се занимаваш?

— Горе-долу с нищо друго — сви рамене Джак. — Ако не броим работата ми тук, разбира се…

— А как се развличаш? — попита Чет. — В смисъл, имаш ли социални контакти? Например приятелка, ако ми позволиш подобен въпрос…

— Не съвсем — поклати глава Джак.

— Да не би да си педераст?

— Не съм. Просто от известно време насам ми липсва желание…

— Ясно — кимна Чет. — Сега разбирам защо се държиш толкова шантаво. И искам да вземеш съответните мерки. Довечера ние с теб ще отидем да похапнем някъде, може и да пийнем по едно-две… В моя квартал има една много приятна кръчма. Ще си поговорим на спокойствие…

— Никога не говоря за себе си — предупреди го Джак.

— Добре де, никой не те кара да говориш за себе си — кимна колегата му. — Излизаме да си пийнем и толкоз. Според мен имаш остра нужда от нормални човешки контакти…

— Какво означава „нормални човешки контакти“? — попита Джак.

Чет се оказа решителен човек. Категорично отхвърли всякакви протести и успя да се наложи. В крайна сметка Джак прекоси с колелото си Сентрал Парк и се появи пред входа на един италиански ресторант на Второ авеню.

Хапнаха, след което Чет настоя да изпият по едно питие. Джак отстъпи, вероятно поради факта, че колегата му настоя да плати вечерята. Но сега, изкачили няколкото стъпала към бара, той изведнъж бе обзет от колебание. В продължение на няколко години си беше лягал в десет, за да стане в пет. В момента беше десет и четвърт, на всичкото отгоре в корема му се поклащаше съдържанието на половин бутилка вино, което бяха изпили по време на вечерята. Чувстваше се отпаднал, приспа му се.

— Не съм сигурен, че ще вляза — промърмори той.

— Стига де, вече сме тук — погледна го умолително Чет. — Ще пием само по една бира…

Джак изви врат и огледа стената над бара. Беше гола.

— Няма ли име тая кръчма?

— Има, как да няма — успокоително рече Чет. — Викат й „Тържището“… — Отвори вратата и добави: — Хайде, вкарай си задника вътре!

Вътрешността на заведението смътно напомняше за дневната на майка му в Де Моа, щата Айова, с изключение на дългия бар. Обзавеждането беше някаква невероятна смесица от викториански мебели, с които дългите до земята плисирани завеси изобщо не се връзваха. Високият таван беше боядисан в смесица от невъзможни цветове.

— Какво ще кажеш да седнем тук? — попита Чет и посочи малка масичка до прозореца, зад който се разкриваше добра гледка към Осемдесет и девета улица.

Джак сви рамене и се отпусна на близкия стол. От мястото му се виждаше целия бар. Едва сега забеляза, че подът е покрит с отлично лакиран паркет — нещо доста необичайно за подобен род заведения. Посетителите — около петдесетина души, седяха в удобните кресла около ниските масички, или се бяха изправили на бара. Повечето бяха облечени добре и имаха вид на хора с добри професии. Бейзболни шапки липсваха, жените бяха почти толкова, колкото и мъжете.

Чет май ще се окаже прав, помисли си с въздишка Джак. От няколко години насам не беше стъпвал в заведение, да не говорим за някакви „социални“ контакти от сорта на тези, които се създават по кръчмите. И по-добре. Самотата понякога тежи, но какво ли толкова си говорят тези симпатични и добре облечени хора? В това отношение Джак беше абсолютно безпомощен…

Очите му се спряха върху фигурата на Чет. Колегата му стоеше пред бара и вероятно очакваше поръчаните бири. В същото време разговаряше с една висока и добре оформена блондинка, облечена в прилепнала по тялото тениска и маркови джинси. До нея седеше още една жена, която носеше на пръв поглед скромно костюмче в тъмни тонове. Тя не вземаше участие в разговора, предпочитайки да се концентрира върху чашата вино в ръката си.

Джак изпита чувство на лека завист към Чет, който очевидно се чувстваше тук като риба във вода. По време на вечерята беше говорил за себе си абсолютно непринудено. Джак научи, че съвсем наскоро е приключил продължителната си връзка с колежка-педиатър и в момента е в „междинно положение“ — тоест готов за поредната авантюра.

Чет се обърна с лице към масата, двете жени сториха същото. На лицата им грееха усмивки. Очевидно говореха за него и Джак усети как по лицето му плъзва руменина.