Робин Кук - Заплаха

После Чет се отлепи от бара и тръгна насам. Джак не знаеше какво предпочита: да побегне, или да забие нокти в плота на масата. Ясно знаеше какво ще последва.

— Хей, приятелче — промърмори под нос Чет и седна така, че тялото му да скрие бара от очите на Джак. — Виждаш ли онези две мацки на високите столчета? Бива си ги, нали? И двете са малко на градус и умират от желание да се запознаят с теб!

— Виж какво, Чет — започна Джак. — Много ми беше приятно, но мисля, че е време да…

— Хич не си го помисляй! — отсече колегата му. — Сега просто няма как да ме зарежеш! Много си падам по онази с тениската…

Усетил, че съпротивата ще означава много повече изхабена енергия от безусловната капитулация, Джак позволи да го замъкнат на бара. Чет се зае с представянето.

Моментално разбра защо Колийн е пробудила интереса на Чет. Бяха от една кръвна група — безгрижни, весели, остроумни. Докато Терез беше пълната им противоположност — сдържана и вглъбена в себе си. След представянето тя хвърли един единствен проницателен поглед по посока на Джак, после отново се извърна към чашата си.

Чет и Колийн подеха непринуден разговор. Джак погледна тила на Терез и още веднъж се запита какво по дяволите търси тук. Вместо да е вече в леглото, виси на някакъв бар и се готви да досажда на човек, който по всяка вероятност е не по-малко затворен от самият него…

— Това си е чиста загуба на време, Чет — подвикна след известно време той.

— За кого? — изведнъж се обърна Терез.

— За мен — отвърна Джак и любопитно огледа правилните черти и чувствените устни на жената пред себе си. Остана леко изненадан от живия тон, с който беше задала въпроса си.

— А аз какво да кажа? — остро попита Терез. — Нима си въобразявате, че е много приятно да ти досаждат разни сваляни?

— Момент, момент! — отвърна Джак, усетил как в душата му се надига раздразнението. — Ако ме вземате за сваляч, значи се ласкаете! Можете да бъде абсолютно сигурна, че…

— По-спокойно, Джак! — подвикна Чет и в гласа му прозвуча нескрито безпокойство.

— И ти, Терез — обади се Колийн. — Отпуснете се и двамата. Тук сме, за да се позабавляваме, нищо повече…

— Тази дама се нахвърли върху мен, макар че не съм й казал нито дума — оправда се Джак.

— Не е нужно да казвате каквото и да било — сряза го Терез.

— Хайде, успокойте се — рече Чет и застана между двамата. — Нека си контактуваме като нормални хора…

— Мисля, че е време да се прибирам — изпъна рамене Терез.

— Няма да мърдаш оттук! — заповяда Колийн, извърна се към Чет и добави: — Напрегната е като струна и затова я помолих да се отбием тук… Просто, за да се отпусне мъничко… Иначе само работата й е в главата!

— Съвсем като Джак — усмихна се Чет. — Той е един абсолютно асоциален тип.

Разговаряха така, сякаш са сами. А Терез и Джак стояха редом, гледаха в противоположни посоки и явно се чувстваха глупаво.

Чет и Колийн поръчаха по още едно питие и продължиха да одумват приятелите си.

— Социалните контакти на Джак се изчерпват с играта на уличен баскетбол в един не особено безопасен квартал — усмихнато подхвърли Чет. — Партньорите му са истински убийци!

— И това е нещо — отвърна Колийн. — Защото Терез дели жилището си с няколко осемдесетгодишни старци и най-голямото й забавление в неделя следобед е да отиде да изхвърли боклука!

Разсмяха се, отпиха по глътка бира и най-сетне смениха темата. Заговориха за някаква пиеса на Бродуей, която и двамата харесваха.

Джак и Терез си размениха по един бегъл поглед, после всеки се вторачи в чашата пред себе си.

— Чет спомена, че сте доктор — обади се най-сетне Терез. Тонът й беше значително по-мек. — Имате ли някаква специализация?

Джак обясни с няколко думи какво означава съдебна патология, а Чет побърза да се намеси.

— Радвате се на компанията на бъдещо светило в посочената област — обяви той. — Днес Джак постави една наистина изумителна диагноза. Противно на общото мнение, той доказа, че става въпрос за чумен бацил!

— Тук, в Ню Йорк? — погледна го разтревожено Колийн.

— В „Манхатън Дженерал“ — кимна Чет.

— Господи, преди известно време лежах там! — възкликна Терез. — Но чумните бацили се срещат изключително рядко, нали?

— Определено — отвърна Джак. — В Съединените щати има по няколко случая годишно, но само в пущинаците на Дивия Запад и винаги през лятото…

— Те са силно заразни, нали? — попита Колийн.

— Да — кимна Джак. — Особено в пневмотичната им разновидност, от която е починал пациентът, за когото става въпрос.