Робин Кук - Заплаха

— Идеята ми харесва — промълви Колийн. — Ако тя не отмъкне доста клиенти от „АмериКеър“, просто не виждам какво друго може да стори това!

— Искам да чуеш и един текст, който ми се върти в главата — рече с едва доловима свенливост Терез. — НИЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ ВАШЕТО ДОВЕРИЕ, ЗАЩОТО ФАМИЛНОТО НИ ИМЕ Е „ЗДРАВЕ“ 7 7 Игра на думи: в буквален превод National Health означава „Национално здраве“ — Бел.пр. .

— Страхотно! — възкликна Колийн. — Още утре мобилизирам екипа за работа по тази идея!

Таксито спря пред блока на Терез, двете жени се прегърнаха.

Терез слезе, опря ръка върху покрива на колата и се надвеси над прозорчето:

— Благодаря ти за идеята да излезем — рече тя. — Беше много хубаво…

— Моля — усмихна се широко Колийн и я поздрави с вдигнат палец.

Човек на навиците, Джак се появяваше на работа по едно и също време, с разлика не повече от пет минути. Но тази сутрин закъсня с близо десет, просто защото се събуди с главоболие. Толкова дълго време не беше слагал в уста дори капка алкохол, че беше забравил какво значи да си махмурлия. Наложи се да остане под душа доста по-дълго от обикновеното, а по време на обичайния слалом по нанадолнището на Второ авеню прояви благоразумието да поддържа прилична скорост.

Прекосявайки Първо авеню, той видя нещо, което никога не беше виждал в този час на деня — микробус на една от големите телевизионни компании с щръкнала антена, паркиран точно пред входа на Центъра.

Промени маршрута си и направи един кръг около него. Вътре нямаше жива душа, но пред входа на центъра се тълпяха няколко души, очевидно репортери.

Обзет от любопитство, Джак изкачи рампата, остави колелото на обичайното му място и се насочи към приемната.

Лори и Вини бяха по местата си, както винаги. Джак им подвикна едно добро утро и проточи шия към приемното хале, в което цареше необичайно оживление.

— Какво става тук, по дяволите? — извърна се към Лори той.

— Ти би трябвало да знаеш най-добре — отвърна младата жена. Не вдигна глава, заета с изготвянето на дневната програма за аутопсии. — Има опасност от чумна епидемия, забрави ли?

— Как така епидемия? — вдигна вежди Джак. — Да не би да има нови случаи?

— Не гледаш ли сутрешните новини по телевизията? — едва сега го погледна Лори.

— Нямам телевизор — призна Джак. — Да притежаваш такъв апарат в квартал като моя, означава да викаш дявола на гости…

— Два нови случая — поясни Лори. — Пристигнаха при нас през нощта. Единият твърдо е чума, тъй като още в болницата са му направили флуоресцентен тест за антитела и пробата се е оказала положителна. Другият е съмнителен, тъй като флуоресцентната проба е била отрицателна, но от клиническа гледна точка си е чиста чума… А доколкото съм осведомена, в болницата има още няколко пациента със силна треска, които са поставени в изолатор.

— Имаш предвид „Манхатън Дженерал“, нали? — погледна я Джак.

— Да.

— Някой от тези случаи да е бил в пряк контакт с Нодълман?

— Нямах време да проверя — отвърна Лори. — Ако искаш, ще ги пиша на теб…

— Искам, разбира се — кимна Джак. — Кой от двата е с доказана чума?

— Катрин Мюлер — отвърна Лори и му подаде една папка от купчината пред себе си.

Джак седна на ръба на бюрото и я разгърна. Бързо откри проучвателния протокол, извади го и потъна в четене. В четири часа следобед докарали жената в спешното отделение на „Манхатън Дженерал“, състоянието й било изключително тежко. Поставили й диагноза скоротечна чума. Починала девет часа по-късно, въпреки масивната атака с антибиотици.

Провери къде е работила жертвата и не се изненада от това, което прочете — местоработата се оказа самата болница „Манхатън Дженерал“. По всяка вероятност е имала някакъв контакт с Нодълман, рече си Джак. За съжаление в рапорта не беше отбелязано точно къде в болницата е работила Катрин Мюлер, но неговото предположение беше лабораторията, или член на някой от екипите дежурещи сестри.

Потънал в четене, Джак мълчаливо се възхити на работата, която беше свършила Джанис Джагър. След вчерашния телефонен разговор, дребничката жена беше включила в рапорта си всичко, за което я беше помолил: информация за пътувания, домашни животни и посетители. В случая с Катрин Мюлер такива нямаше.

— Къде е непотвърденият случай? — извърна се към Лори той.

Колежката му мълчаливо побутна една папка, която лежеше встрани от купчината.