Робин Кук - Заплаха

— Още един въпрос — подвикна от прага той. — Случайно да ти е известно дали пациентката Хард е посещавала болницата ден-два преди да постъпи за раждане?

— Зададох този въпрос на мъжа й, но той отговори отрицателно — обърна се към него Джанис. — Тя ненавиждала болниците и предпочела да постъпи в последния момент…

— Благодаря — кимна Джак и тръгна да си върви. В душата му се възцари дълбоко безпокойство. От току-що получената информация беше логично да заключи, че огнищата на чума са повече от едно — може би две, а дори и три… Нещо, което практически беше изключено. Другата вероятност е да става въпрос за изключително кратък инкубационен период — по-кратък от двадесет и четири часа… Само по този начин може да се приеме, че Хард е станала жертва на вътрешноболнична зараза — също като Нодълман и Мюлер… Но тук възникваше друг проблем — съществуването на силен и постоянен източник на зараза, което също беше малко вероятно… В края на краищата, колко заразени плъха може да има в една вентилационна система? И колко от тях кихат едновременно?

Влезе в приемното помещение, дръпна спортната страница на „Дейли Нюз“ от ръцете на Вини и го поведе към залата за аутопсии.

— А бе, докторе, защо винаги идваш пръв? — недоволно промърмори санитарят. — Нямаш ли си дом, личен живот?

Джак се обърна и тикна папката на Катрин Мюлер в ръцете му.

— Рано пиле рано пее, забрави ли? — ухили се той.

— Да бе, как не… — промърмори Вини и разгърна папката. — С тая ли ще почнем?

— Ще вървим от известното към неизвестното — кимна Джак. — Тая има положителен флуоресцентен тест, значи е била болна от чума. Да не забравиш да вдигнеш докрай ципа на скафандъра си…

Петнадесет минути по-късно аутопсията започна. Джак отдели необичайно дълго време за външен оглед на трупа. Търсеше следи от ухапвания на насекоми. Това съвсем не беше лесна работа, тъй като Катрин Мюлер беше доста пълна 44-годишна жена със стотици бемки и лунички по кожата. Не успя да открие твърди следи от ухапвания, въпреки че няколко точки му се сториха доста подозрителни. За всеки случай реши да ги фотографира…

— Липсват признаци на гангрена — обяви Вини.

— На пурпура също — добави Джак.

Когато най-сетне се залови с изследването на вътрешните органи, в залата за аутопсии вече цареше обичайното оживление. Повечето от масите бяха заети и колегите му работеха здраво. Някои от тях шеговито му подхвърлиха, че се е превърнал в най-големия специалист по чумата, но той беше прекалено погълнат от работата, за да им обърне внимание.

Белите дробове на Мюлер се оказаха идентични с тези на Нодълман — с обширни области, поразени от пневмония, и силно увредена тъкан. Лимфните връзки и бронхите също бяха тежко засегнати.

— Този случай е дори по-тежък от Нодълман — промърмори Джак. — Чак тръпки ме побиват!

— Не ми говори! — простена Вини. — Писнало ми е от шибаните заразни заболявания! Понякога ми се иска да бях станал градинар…

Огромната фигура на Калвин се появи на вратата малко преди Джак да приключи с дисекцията на вътрешните органи. Придружаваше го дребен мъж, който едва стигаше до гърдите му. Двамата се насочиха право към масата на Джак.

— Нещо необичайно? — попита Калвин и протегна шия над легена с органите.

— Вътрешно случаят е идентичен с вчерашния — отговори Джак.

— Добре — кимна Калвин, изправи се и представи придружителя си: доктор Клинт Ейбълард, главен епидемиолог на град Ню Йорк.

Джак забеляза единствено квадратната челюст на доктор Ейбълард. Отразената светлина в предпазната маска на скафандъра му пречеше да види очите. Дали е във вчерашното си отвратително настроение?

— От доктор Бингъм разбрах, че вече се познавате — добави Калвин.

— Вярно — кимна Джак.

Главният епидемиолог запази хладно мълчание.

— Доктор Ейбълард се опитва да изолира източниците на чумната зараза — поясни Калвин.

— Похвално — промърмори Джак.

— От нас иска да получи цялата налична информация. Може би ще можеш да му помогнеш…

— С удоволствие — кимна Джак. Започна с външния оглед на трупа, подчерта всички съмнителни точици, които биха могли да се окажат ухапвания от насекоми. После премина на общите характеристики на вътрешните органи, описвайки с по няколко думи състоянието на белите дробове, лимфните възли, черния дроб и далака. Клинт Ейбълард мълчеше през цялото време.

— Това е всичко — каза най-сетне Джак и изпъна рамене под предпазния костюм. — Виждате, че този случай е не по-малко тежък от случая Нодълман. Нищо чудно, че и двамата пациенти са починали бързо…