Робин Кук - Заплаха

— Той е обладан от неосъзнат стремеж към отвъдното — поясни Чет.

— Къде живеете?

— Горен Уест Сайд — отвърна Джак.

— Попитай го колко „горен“ — подхвърли Чет.

— Къде по-точно? — настоя младата жена.

— На Сто и шеста улица, номер 106, за да бъда прецизен — усмихна се Джак.

— Но това е Харлем! — възкликна Колийн.

— Нали ви казах, че има стремеж към отвъдното — вметна Чет.

— Не ми казвайте, че ще прекосите с колелото си целия парк, в този час! — изгледа го с ужас Терез.

— Карам доста бързо — сви рамене Джак.

— Според мен си търсите белята! — отсече младата жена, наведе се и вдигна куфарчето, което беше оставила в краката си. — Аз нямам колело, но имам важна среща с леглото!

— Момент, приятели! — спря ги Чет, преметна ръка през рамото на Колийн и с престорена важност добави: — Мисля, че ние с Колийн също имаме думата…

— Точно така! — игриво се усмихна Колийн.

— Чуйте я — продължи все така авторитетно Чет. — Вие двамата няма да си тръгнете, преди да се уговорим за една хубава обща вечеря, най-добре още утре…

Колийн поклати глава и се освободи от ръката му.

— Страхувам се, че сме заети — рече тя. — Чакат ни такива срокове, че няма начин да не работим до среднощ!

— Къде предлагате да се състои въпросната вечеря? — попита Терез, а Колийн зяпна от изненада.

— Предлагам „Илейнс“, която се намира тук, на съседния ъгъл — светкавично реагира Чет. — Някъде към осем… Имаме всички шансове да видим там и някоя известна личност…

— Не мисля, че… — започна Джак, но Чет побърза да го прекъсне.

— Никакви измъквания! — отсече той. — Утре вечеряш с нас, а боулинга с калугерките ще оставиш за друг ден!

Джак беше твърде уморен, за да спори и само сви рамене.

— Значи решено? — изгледа ги последователно Чет. Останалите кимнаха с глави.

Жените спряха едно такси, което минаваше покрай бара. Предложиха да вземат и Чет, но той каза, че живее съвсем наблизо.

— Сигурен ли сте, че не искате да оставите колелото за през нощта? — попита Терез. Въпросът й беше насочен към Джак, който се бореше с веригите и катинарите на планинския си велосипед.

— В никакъв случай — отвърна Джак, яхна колелото и кимна с глава за сбогом. После здраво натисна педалите.

Терез даде на шофьора първия от адресите, таксито направи ляв завой по Второ авеню и се насочи на юг. Колийн помаха на Чет през задното стъкло и се извърна към шефката си.

— Доста съм изненадана — промълви тя. — Най-малко днес съм си представяла, че ще се запозная с двама свестни мъже, при това в бар…

— Добри момчета са — кимна Терез. — Сбърках като ги взех за обикновени свалячи, но най-много се радвам, че не започнаха да дрънкат за спорт или за борсовите колебания. Защото това са темите на всички мъже в този град, а аз буквално ги ненавиждам…

— Аз пък се сещам за мама, която вечно настояваше да се запозная с някой доктор — усмихна се Колийн.

— Те не са типични доктори — поклати глава Терез. — Особено Джак. Има странни възгледи и изглежда огорчен от нещо… А на всичкото отгоре е и твърдоглав. Можеш ли да си представиш, че се придвижва с колело из този шантав град?

— Мога, особено когато се замисля за същността на работата им — въздъхна Колийн. — По цял ден се занимават с трупове!

— Това не е много по-различно от работата с разни счетоводни величия! — поклати глава Терез.

— Признавам, че ме изненада като прие поканата за вечеря — погледна я закачливо Колийн. — Особено в момент като този, когато сме изправени пред катастрофа в рекламната кампания на „Нешънъл Хелт“…

— Точно по тази причина приех — отвърна със затворническа усмивка Терез. — Искам да си поговоря с тоя Джак Степълтън. Може би няма да повярваш, но точно той ми даде страхотна идея за рекламната кампания на „Нешънъл Хелт“! Много ми се иска да му видя физиономията, когато го разбере. Консервативното му отношение към рекламата май ще ни бъде от полза.

— За каква идея става въпрос? — нетърпеливо я изгледа Колийн.

— Свързана е с чумния инцидент, за който говорихме — отвърна Терез. — „АмериКеър“ е основен съперник на „Нешънъл Хелт“, следователно ние трябва да се възползваме по най-добрия начин от обстановката в най-голямата им болница, нали? Научат ли за опасността от чумна епидемия там, много хора ще пожелаят да се прехвърлят към „Нешънъл Хелт“…

— Не можем да използваме чумата — поклати глава Колийн и лицето й помръкна.

— Нямам такива намерения, за Бога — въздъхна Терез. — Просто ще подчертаем, че болницата на „Нешънъл Хелт“ е съвсем нова и изключително чиста… Обратното ще бъде загатнато, а обществеността сама ще го свърже с чумния инцидент. Познавам „Манхатън Дженерал“, лежала съм в нея. Макар и ремонтирана, тя си остава една стара болница. А болницата на „Нешънъл Хелт“ е пълна нейна противоположност. Вече си представям рекламни клипове, на които хората ядат направо на пода. Толкова е чиста, разбираш ли? А на хората им харесва точно това — да бъдат в нова и стерилно чиста болница, особено след като се наслушахме за мутирали и устойчиви на антибиотиците бактерии…