Робин Кук - Заплаха

— Така е — кимна Бингъм. — Но ти бързаш да биеш тревога направо пред Главния комисар по здравеопазването. Тя от своя страна е алармирала Градския съвет по здравеопазването, който веднага е изпратил в болницата главния епидемиолог. Каква е била твоята работа там? Защо си им създал неприятности?

— Какви неприятности по-точно? — пожела да се осведоми Джак.

— Вдигнал си кръвното не само на болничния администратор, но и на главния епидемиолог! — изрева Бингъм. — При това до такава степен, че и двамата са подали официални оплаквания! Президентът на болницата се е оплакал на кмета, а главният епидемиолог — на Главния комисар по здравеопазването! А споменатите държавни служители, които за твое сведение ми се падат началници, побързаха да изразят дълбокото си недоволство пред мен!

— Исках да бъда полезен, нищо повече — отвърна с престорена невинност Джак.

— Направи ми услуга и не искай подобни неща! — отсече Бингъм. — Настоявам да си седиш на задника и да се занимаваш с това, за което ти плащат. От Калвин научих, че имаш цял куп патологични заключения на главата си!

— Това ли е всичко? — попита Джак, след като изчака няколко секунди в мълчание.

— Засега — кимна Бингъм.

Младият патолог стана и тръгна към вратата.

— О, и още нещо — обади се зад гърба му директорът. — Не забравяй, че все още си на изпитателен срок…

— Ще се опитам да го запомня — кимна Джак, затвори вратата зад гърба си и прекоси канцеларията на госпожа Санфорд.

Спря пред вратата на заместник-директора, която беше открехната. Самият Калвин беше вътре, наведен над малък микроскоп.

— Извинете — подвикна той. — Разбрах, че сте ме търсил…

Калвин се изправи, хвърли му един изпълнен с неприязън поглед и изръмжа:

— Беше ли при директора?

— Оттам идвам — кимна Джак. — Трябва да призная, че се чувствам поласкан от вниманието на началниците…

— Я не се прави на умник! — троснато рече Калвин. — Какво ти каза доктор Бингъм?

Джак му предаде разговора си с директора като не пропусна и последната му забележка за изпитателния срок.

— Точно и ясно! — кимна с одобрение Калвин. — Към това бих добавил, че ако не си вземеш бележка, скоро ще се наложи да си търсиш нова работа!

— Междувременно имам една молба — рече Джак.

— Каква молба?

— Дължите ми десет долара и бих искал да си ги получа.

Калвин смаяно го изгледа. Очевидно се удивляваше на нахалството му. В крайна сметка извъртя туловището си върху стола, измъкна портфейла от задния си джоб и му подаде банкнота от десет долара.

— Надявам се, че ще имам случай да си ги върна — изръмжа той.

— С удоволствие — ухили се Джак, прибра банкнотата в джоба си и взе асансьора за петия етаж. В кабинета си завари Лори, седнала странично върху бюрото на Чет. В очите и на двамата се четеше загриженост.

— Какво стана? — попита Чет.

— Как какво? — отвърна с въпрос Джак и се обърна странично, за да се промъкне до стола си.

— Още ли си на работа тук?

— Май, че да — промърмори Джак и започна да преглежда новопристигналите рапорти.

— Няма да е зле да внимаваш — рече Лори, слезе от бюрото на Чет и тръгна към вратата. — По време на изпитателния срок могат да те уволнят когато пожелаят…

— Бингъм вече ми го напомни — направи физиономия Джак.

Лори се спря на прага, поколеба се за момент, после рече:

— Мен също щяха да ме уволнят по време на изпитателния срок…

— Така ли? — вдигна глава Джак.

— Ставаше въпрос за онези случаи на свръхдоза наркотици, за които ти споменах сутринта… Имах лошия шанс да изразя мнение, противоположно на мнението на Бингъм…

— Това е част от дългата история, за което също спомена, така ли? — пожела да узнае Джак.

— Точно така — кимна младата жена, вдигна ръка и доближи палеца до показалеца си: — Бях на ей толкова от уволнението… Допуснах грешката да не приема сериозно заплахите на Бингъм. Не бих искала и ти да повториш грешката ми…

Чет едва изчака Лори да излезе и поиска да чуе дума по дума разговора на Джак с директора. Джак му го предаде, като не пропусна оплакванията на кмета и главния комисар по здравеопазването.

— Лично от теб ли са се оплакали? — попита Чет.

— Вероятно — кимна Джак. — Ето как се отплащат за самарянството ми…

— Но какво точно си направил, за Бога? — изгледа го колегата му.

— Бях дипломат, както винаги — отвърна Джак. — Задавах въпроси и правех предложения…

— Ти си луд! — въздъхна Чет. — За какво всъщност опря до уволнение? Какво искаш да докажеш?