Робин Кук - Заплаха

След около час Терез реши да отскочи до селото за аспирин и някаква храна. Ричард поиска сладолед за възпаленото си гърло.

Джак изчака излизането й и отново поиска да отиде в тоалетната.

— Да, бе, как не — промърмори Ричард, без да помръдва от дивана.

— Последният път не направих нищо — предупреди го Джак.

— Грешката си е твоя — изсмя се Ричард.

— Хайде де — примоли се Джак. — Ще отнеме само минута!

— А още по-малко ще отнеме да те фрасна по главата с желязото! — гневно изкрещя Ричард.

Джак благоразумно замълча.

Двадесет минути по-късно до слуха му достигна пропукването на чакъла под автомобилни гуми. Нивото на адреналина в кръвта му рязко се повиши. Нима „Черните крале“ вече са тук? Обзет от паника, той мрачно се втренчи в солидната канализационна тръба.

Вратата се отвори и на прага се появи Терез. От гърдите му се изтръгна неволна въздишка на облекчение. Младата жена пристъпи в кухнята, тръсна на масата голяма книжна торба и побърза да легне на дивана.

Ричард стана и започна да подрежда покупките в хладилника. Кутията сладолед влезе във фризера, а консервираните супи — в стенния шкаф. На дъното на торбата имаше няколко пакетчета соленки и голяма опаковка аспирин.

— Дай му малко соленки — обади се Терез.

Ричард сведе поглед към проснатия в краката му Джак.

— Искаш ли?

Джак кимна с глава. Изведнъж се сети, че не беше хапвал нищичко от онази малка закуска в микробуса и червата му започнаха да се бунтуват. Ричард се наведе и започна да пуска в устата му напоените с масло пръчици. Джак лакомо погълна пет парчета, след което помоли за вода.

— По дяволите! — изруга Ричард, недоволен от ролята на бавачка.

— Дай му! — обади се Терез.

Ричард неохотно се подчини. Джак отпи няколко глътки от чашата и учтиво благодари.

— Трябва да благодариш на нея, а не на мен! — сопнато отвърна Ричард.

— Донеси ми два аспирина и чаша вода — рече Терез.

Ричард театрално извърна очи към тавана.

— Май на мен се падна ролята на слугата, а? — изръмжа той.

— Не дрънкай, моля те!

Около четиридесет минути по-късно отвън долетя скърцането на автомобилни гуми.

— Най-сетне! — възкликна Ричард, захвърли списанието и стана. — Сигурно са минали по заобиколния път през Филаделфия!

Тръгна към вратата, а Терез също се надигна от мястото си. Джак нервно преглътна. Слепоочията му започнаха да пулсират. Не му оставаше да живее дълго.

Ричард отвори вратата.

— По дяволите! — изруга той.

— Какво има? — рязко се изправи Терез.

— Хенри, проклетият иконом! — изграчи Ричард. — Ами сега какво ще правим?

— Покрий Джак, а аз ще се заема с него! — скочи на крака Терез. Тялото й видимо се олюля, но тя успя да се овладее и тръгна към вратата.

Ричард се стрелна навътре, хвана револвера за дулото и заплашително го вдигна над Джак.

— Само една дума и ще ти откъсна тъпата глава, кълна се! — заплашително изръмжа той.

Джак го погледна в очите и разбра, че тоя тип не се шегува. Моторът на колата отвън утихна, до слуха му достигна приглушеният глас на Терез.

Обзе го колебание. Можеше да се развика, но не беше сигурен какво ще излезе от това. Ричард положително щеше да му пръсне главата с тежкия приклад. Но алтернативата бяха „Черните крале“ и сигурната смърт. В крайна сметка реши да рискува, отметна глава и започна да вика за помощ. Ръкохватката на револвера влезе в съприкосновение с челото му толкова бързо, че не успя да изрече дори една свързана дума. Пред очите му се спусна мрак, сякаш някой бе угасил лампата…

Съзнанието му се връщаше на отделни фази. Най-напред усети, че не е в състояние да отвори очи. Направи върховни усилия и в крайна сметка успя да отлепи първо десния, а след това и левия си клепач. Едва след като отърка лице в ръкава си разбра, че е покрит със засъхнала кръв.

С помощта на лакътя си опипа солидната цицина, изникнала току под линията на косата. После призна пред себе си, че това е най-подходящото място за удар, който е предназначен не да убива, а само да го лиши от съзнание. Там черепът е най-дебел.

Примигна няколко пъти, погледът му бавно се фокусира. Стрелките на ръчния му часовник показваха четири — факт, който се потвърждаваше и от анемичните лъчи на следобедното слънце, плъзнали по умивалника.

Обърна се към онази част от хола, която можеше да види изпод краката на кухненската маса. Огънят в камината беше почти угаснал, а Терез и Ричард лежаха на диваните.

Промени положението на тялото си, кракът му докосна едно шише с Препарат за почистване на прозорци.