Робин Кук - Заплаха

Придърпа чергата с крака и успя да покрие тялото си. Отпусна се в най-удобната възможна поза и направи опит да задреме. Искаше да е в максимално добра физическа форма, тъй като ако се появи изобщо, шансът за спасение щеше да бъде единствен и мимолетен…

Времето се точеше мъчително бавно. Джак не успя да заспи, а треската му пречеше да намери що-годе удобна поза. По тази причина почти се зарадва, когато Ричард най-сетне се появи долу със стърчаща във всички посоки коса.

— Трябва да отскоча до тоалетната — подвикна Джак.

— Ще чакаш докато стане Терез — отсече Ричард и се зае да пали огъня.

Няколко минути по-късно вратата се отвори. Терез беше навлякла някаква износена хавлия и състоянието й не беше по-добро от това на Ричард. От прическата й не беше останало почти нищо, а липсата на грим подчертаваше бледостта на лицето й.

— Още ме боли глава — оплака се тя. — И изобщо не мигнах…

— Аз също — промърмори Ричард. — На всичкото отгоре не сме и вечеряли…

— Аз не съм гладна — рече Терез.

— Трябва да отида в тоалетната — обади се Джак. — Чакам вече часове!

— Вземи пистолета! — нареди на брат си Терез. — А аз ще му сваля белезниците. — Влезе в кухнята и се наведе над тръбата с ключ в ръце.

— Съжалявам, че не си спала добре — обади се Джак. — Трябваше да дойдеш тук, при мен. Беше ми много хубаво…

— Изобщо не съм в настроение да те слушам! — изгледа го предупредително Терез.

Белезниците щракнаха. Джак разтърка подутата си китка и бавно се изправи на крака. Връхлетя го внезапен и силен световъртеж, принуди се да опре гръб в умивалника. Терез бързо щракна белезниците на свободната му само за миг китка. А той не беше в състояние да окаже съпротива, дори и да искаше.

— Добре, тръгвай — изръмжа Ричард и насочи пистолета в гърдите му.

— Само секунда — стисна очи Джак. Стаята продължаваше да му се върти.

— Без номера! — рече Терез и се отдръпна от него.

След малко Джак се овладя и нестабилно се заклатушка към тоалетната. Първата му работа беше да се облекчи, втората — да вземе хапче римантадин с помощта на глътка вода. Едва тогава вдигна глава и се погледна в огледалото. Почти зяпна от изненада, тъй като в първия момент изобщо не се позна. Очите му бяха червени и подути, на лявата му буза имаше дълбока кървава драскотина, червени петна покриваха предната част на униформената риза. Вероятно от удара, който ми нанесе в колата Ричард, рече си той. Долната му устна беше разцепена, а лицето му беше покрито с ръждива четина.

— Хайде, побързай! — извика зад вратата Терез.

Джак пусна водата в умивалника и се наплиска. После изми зъбите си с показалец и приглади косата си.

— Слава Богу! — промърмори Терез, когато го видя да се изправя на прага.

Джак потисна желанието си да отвърне с язвителна забележка. Вече беше осъзнал, че отношенията му с тези двамата са на ръба на катастрофата и предпочиташе да не ги дразни. Изпита смътната надежда, че няма да го вържат пак за кухненската тръба, но тя бързо се изпари. Подкараха го към умивалника и белезниците щракнаха на предишното си място.

— Трябва да хапнем нещо — рече Ричард.

— Снощи купих разни сирена…

— Ще свършат работа — кимна Ричард.

Настаниха се на масата, само на около метър и половина от Джак. Не му предложиха храна. Терез хапна съвсем мъничко и отново обяви, че не изпитва глад.

— Намери ли разрешение на проблема? — попита Ричард.

— Сетих за онези, които трябваше да го ликвидират в града — отвърна Терез. — Що за хора са те?

— Една банда, която държи квартала, в който живея — отвърна Ричард.

— Как влизаш в контакт с тях?

— По телефона, или просто отскачам до къщата им… Преговарях с човек на име Туин…

— Докарай го тук! — отсече Терез.

— Възможно е, стига да му предложим добри пари…

— Хайде, обади му се — подкани го Терез. — Колко му обеща за акцията?

— Петстотин — отвърна Ричард.

— Предложи му хиляда, но да дойде веднага!

Ричард отмести стола си и влезе в кухнята, където беше телефонът. Искаше до проведе разговора в присъствието на Терез, тъй като не беше сигурен дали Туин ще пожелае да дойде чак тук, в Катскилс.

Хвана го още след първото позвъняване и нетърпеливо му обясни, че трябва да поговорят за премахването на доктора.

— Той вече не ни интересува, човече — отвърна Туин.

— Този път няма да има никакви засечки — увери го Ричард. — Държим го при нас с белезници, в една къща извън града…