Робин Кук - Заплаха

— В такъв случай нямате нужда от нас — отвърна Туин.

— Чакай! — извика Ричард, усетил, че онзи се готви да затвори. — Имаме нужда от вас! Ако си направиш труда да дойдеш дотук, ще ти платим двойно!

— Хилядарка? — пожела да се осведоми Туин.

— Имаш я.

— Не идвай, Туин! — изкрещя Джак. — Това е постановка!

— По дяволите! — изруга Ричард и каза на Туин да почака малко. После стовари ръкохватката на револвера върху главата на Джак.

От очите му изхвърчаха искри, прониза го остра болка. По слепоочието му се проточи струйка кръв.

— Това докторът ли беше? — пожела да се осведоми Туин.

— Аха! — гневно и задъхано отвърна Ричард.

— Защо вика, че е постановка?

— Защото дрънка глупости! — забързано рече Ричард. — Защото му е голяма устата и защото е окован с белезници за тръбата на канализацията!

— Чакай малко! — спря го Туин. — Плащаш хилядарка, за да дойдем и да свитнем доктора, когото си вързал за тръба, така ли?

— Точно така! Все едно, че ще гръмнеш вързана патица!

— Къде се намирате?

— На стотина мили северно от града, в Катскилс…

Насреща настъпи тишина.

— Какво ще кажеш? — припряно попита Ричард. — Това са лесни пари!

— Защо сам не свършиш работата? — попита Туин.

— Предпочитам да не ти обяснявам! — сопнато отвърна Ричард.

— Окей, давай адреса — реши Туин. — Но ако си намислил нещо гнило, ще ти се стъжни, да знаеш!

Ричард описа как да стигнат до фермата и настоя да побързат, после бавно остави слушалката.

— Слава Тебе, Господи! — промърмори Терез.

— Най-добре да се обадя в службата и да кажа, че съм болен — отново вдигна слушалката Ричард. — По това време вече би трябвало да съм на работа…

Терез го изчака да свърши и стори същото. Проведе кратък разговор с Колийн и отиде да вземе душ, а Ричард хвана сандъчето до камината и излезе да го напълни с дърва.

Свъсил вежди от болка, Джак успя да се изправи до седнало положение. Кръвта спря да тече от главата му. Перспективата да срещне „Черните крале“ беше мрачна. Тези типове щяха да го застрелят без да им мигне окото, независимо от положението, в което ще го заварят.

За известно време изгуби контрол над себе си и започна да се дърпа. Единственият резултат беше ново разраняване на китките, плюс няколко съборени пластмасови шишета с миялни препарати. Нямаше начин да счупи нито тръбата, нито белезниците.

После се преви на две и заплака. Но дори и това състояние не продължи дълго. Избърса лицето си с ръкав, въздъхна и отново седна. Трябваше да направи нещо. При следващото си посещение в тоалетната трябваше да избяга. Това беше последният му шанс, времето изтичаше…

Терез се появи след около четиридесет и пет минути, вече напълно облечена. Тръшна се на дивана и качи крака върху възглавниците. Ричард вече лежеше на другия диван с някакво старо списание в ръце.

— Нещо не ме бива — промърмори Терез. — Главата ми ще се пръсне, имам чувството, че ме хваща грип…

— И аз съм така — рече Ричард без да вдига глава.

— Искам да отида в тоалетната — обади се Джак.

— Стига де! — извъртя очи Терез.

В продължение на пет минути всички мълчаха.

— Май ще е по-добре, ако се облекча направо тук — наруши тишината Джак.

Терез промени позицията на тялото си и хвърли кос поглед към Ричард.

— Хайде, боец, действай! — недоволно промърмори тя. Прибягнаха до вече познатия метод: Терез отключи белезниците, а Ричард го държеше на мушка.

— С тези железа ли да ходя в кенефа? — оплака се Джак, докато Терез отново щракаше белезниците около китките му.

— Абсолютно! — кимна тя.

В банята Джак взе още един римантадин, после остави водата да тече, стъпи върху спуснатия капак на тоалетната чиния и се вкопчи в решетките на малкото прозорче.

Вратата рязко се отвори.

— Слизай оттам! — заплашително изръмжа Терез.

Джак слезе от чинията и сви глава в раменете си. Очакваше нов удар от страна на Ричард. Но онзи само се промъкна в тясното помещение, насочи револвера в лицето му и изсъска:

— Дай ми причина да натисна спусъка, моля те!

Езичето на ударника беше изтеглено назад.

В продължение на няколко секунди никой не помръдна, после Терез го побутна по посока на кухнята.

— Защо не сменим мястото? — попита Джак. — Тази гледка отдавна ми омръзна!

— Не ме предизвиквай! — хладно го предупреди Терез.

Джак погледна дулото на револвера на няколко сантиметра от себе си. Нямаше какво да направи. Миг по-късно пак се оказа окован за проклетата тръба.