Робин Кук - Заплаха

— Какво прави тоя? — недоволно изръмжа Ричард.

— На кого му пука? — въздъхна Терез. — Колко е часът?

— Минава четири…

— Къде още се губят твоите приятелчета? — нетърпеливо повиши тон тя. — С велосипеди ли ще пристигнат?

— Мога да им завъртя един телефон…

— Недей, по-добре да ги почакаме до края на седмицата! — сопнато отвърна Терез.

Ричард сложи телефонния апарат на гърдите си и започна да набира. Насреща вдигнаха веднага и той помоли да го свържат с Туин. Наложи му се да чака доста време.

— Ало…

— Защо си още там, по дяволите? — викна Ричард. — Цял ден те чакаме!

— Няма да дойда, човече — рече Туин.

— Но ти обеща!

— Не мога, човече…

— Дори за хиляда долара?

— Тц…

— Но защо? — попита с отчаяние в гласа Ричард.

— Защото съм дал дума — отвърна Туин.

— Това пък какво означава?

— Каквото чу. Не разбираш ли английски?

— Но това е смешно!

— Купонът си е твой, приятел — изгуби търпение Туин. — Прави каквото щеш!

Ричард погледна с недоумение утихналата слушалка, после ядно я тръшна върху вилката.

— Не мога да повярвам! — смаяно прошепна той. — Проклетото копеле се отказа!

— Значи край на илюзиите! — надигна се Терез. — Връщаме се на изходните позиции!

— Хич не ме гледай, защото няма да го направя! — пронизително изпищя Ричард. — Това е твоя работа, сестричке! Ще трябва да сърбаш това, което си забъркала!

— Как не! — повиши тон и Терез. — Нима забрави за перверзното удоволствие, което изпита? Най-сетне намери приложение на шибаните бацили, с които цял живот си играеш! А сега не искаш да свършиш най-простото нещо на света! Ти си… Ти си един дегенерат!

— И ти не си Снежанка! — кресна Ричард. — Неслучайно те напусна оня тъпак, мъжа ти!…

Терез зяпна от изненада, лицето й стана мораво. Понечи да каже нещо, после изведнъж скочи към револвера на масата.

Обзет от разкаяние за изричането на тези думи-табу, Ричард направи крачка назад. В един момент не беше сигурен дали Терез няма да използва оръжието срещу него. Но тя профуча покрай него и влетя в кухнята, зареждайки в движение.

— Обърни се! — изкрещя тя, насочвайки дулото в окървавеното лице на Джак.

Той усети как сърцето му спира. Очите му се местеха от тъмната дупка на дулото към леденосините очи на жената срещу себе си. Не беше в състояние дори да се помръдне.

— Проклет да си! — проплака внезапно Терез, спусна ударника на револвера и го захвърли встрани. После се втурна обратно към дивана, стиснала глава с две ръце.

Ричард се почувства виновен за това, което каза. Загубата на бебе и съпруг беше ахилесовата пета на сестра му. Пристъпи към дивана и седна на ръба.

— Извинявай — погали я по гърба той. — Не мисля това, което казах. Просто не съм на себе си…

Терез вдигна глава и изтри очите си с юмрук.

— Аз също не съм на себе си… Не мога да повярвам, че се разревах като малко дете! На всичкото отгоре май се разболявам. Гърлото ми е ужасно възпалено…

— Искаш ли още един аспирин? — попита Ричард.

— Не — поклати глава Терез. — Защо Туин каза, че е дал дума на някого?

— Не знам — посърна Ричард.

— А защо не му предложи повече пари?

— Нямах време, защото той прекъсна разговора…

— Тогава му позвъни отново! — тръсна глава Терез. — Крайно време е да се махаме оттук!

— Колко да му предложа? — попита Ричард. — Знаеш, че не разполагам с толкова пари, с колкото разполагаш ти…

— Колкото поиска — отвърна Терез. — На този етап не можем да се ограничаваме в разходите.

Ричард вдигна слушалката. Насреща го осведомиха, че Туин го няма и ще се върне най-рано след един час.

— Налага се да чакаме — въздъхна Ричард, след като остави слушалката.

— Нищо ново под слънцето — беше коментарът на Терез, която се просна на дивана и придърпа вълненото одеало върху себе си. — По-студено ли става, или имам треска?

— Аз също треперя — промърмори Ричард и отиде да хвърли нови пънове в огъня. После също легна на дивана с одеало върху гърдите си. Взе една книга и направи опит да чете, след което я захвърли и въздъхна: — На всичкото отгоре започвам да се тревожа и от нещо друго…

— Какво? — попита със затворени очи Терез.

— Джак кашля и киха непрекъснато…Мисля, че може би е лепнал един от моите вируси, които пуснах в овлажнителите на въздуха…

Стана от дивана, уви одеалото около себе си и се прехвърли в кухнята. Джак обаче отказа да отговори на въпроса му.

— Хайде, докторе — подкани го с раздразнителен глас той. — Не ме карай да те удрям отново!