Робин Кук - Заплаха

— Излизай! — изръмжа Ричард и насочи револвера в главата му.

Джак се подчини. Терез направи крачка напред и побърза да окове освободената му за миг ръка.

— Влизай в къщата!

Джак тръгна по мократа трева на ливадата, краката му несигурно се подгъваха. В сравнение с града, тук беше доста по-студено. От устата му излиташе пара. Пред очите му се появи селска къща с бели стени. Прозорецът до покритата тераса беше осветен, от комина излиташе дим, примесен с искри.

Насочиха се към верандата. Джак се огледа. Вляво се виждаха очертанията на някакъв обор, а отвъд него се простираше голо поле, чак до подножието на планината. Светлини не се виждаха, мястото очевидно беше напълно усамотено.

— Хайде, влизай вътре! — изръмжа Ричард и заби дулото на револвера в ребрата му.

Вътрешността на къщата беше приятна, обзавеждането — в английски селски стил. Пред масивната камина от дялан камък бяха разположени ниски дивани, тапицирани в дамаска на цветя. Масивните дъски на дюшемето бяха покрити с хубав ориенталски килим. В камината гореше току-що накладен огън.

В кухнята се влизаше през висока арка. Вътрешността й беше запълнена от масивна дървена маса с високи столове. В единия ъгъл имаше старинна печка стил „Франклин“, срещу нея беше монтиран порцеланов умивалник, модел 1920 година.

Ричард го насочи към умивалника и му направи знак да седне на черджето пред него. Разбрал, че ще го оковат за водопроводните тръби, Джак помоли да отиде до тоалетната.

Братът и сестрата отново започнаха да спорят. Терез искаше Ричард да го придружи и в тоалетната, но той категорично отказа. В крайна сметка стигнаха до решението да го пуснат сам, тъй като се сетиха, че прозорчето в тоалетната за гости е прекалено малко, за да може Джак да избяга през него.

Оставен на спокойствие, Джак побърза да глътне една таблетка римантадин. Беше разочарован от действието на лекарството, но се надяваше то все пак да забави настъплението на грипа. Без него симптомите му положително щяха да са далеч по-остри.

Излезе от тоалетната. Ричард го отведе в кухнята и побърза да щракне белезниците около водопроводната тръба. После двамата с Терез седнаха пред камината, а Джак се зае да оглежда тръбите с надеждата за бягство. Но тръбите бяха старомодни, от солиден чугун с месингови съединения. Нямаха нищо общо с модерните водопроводни инсталации от ПВЦ и изобщо не помръднаха от натиска на ръцете му.

Джак се отказа и зае възможно най-удобното положение — по гръб върху чергата. После се заслуша в разговора на Ричард и Терез, които най-сетне се бяха отказали от безплодните спорове. Явно си даваха сметка, че трябва да вземат бързи решения.

Положението му беше такова, че течността от носа влизаше директно в гърлото му. Кашлицата отново се появи, този път придружена със силни пристъпи на треска. Когато пристъпът отмина, над него се бяха надвесили Ричард и Терез.

— Трябва да ни разкажеш как откри лабораторията „Фрейзър“! — изръмжа Ричард и разклати револвера пред лицето му.

А Джак си даде сметка, че ще бъде убит, тук и сега, веднага след като признае, че е действал без чужда помощ.

— Не беше особено трудно — небрежно подхвърли той.

— Хайде, обяснявай! — тръсна глава Терез.

— Просто позвъних в Националната биологическа лаборатория и попитах кой е поръчвал напоследък чумни бактерии… Те ми дадоха името и адреса на лаборатория „Фрейзър“.

Върху лицето на Терез се изписа недоверие и гняв.

— Не ми казвай, че си правил поръчки! — нахвърли се срещу брат си тя. — Нали твърдеше, че разполагаш с пълна „колекция“ вируси?!

— Нямах чума — промърмори Ричард. — А бях сигурен, че чумата ще предизвика най-голяма паника в медиите. Но това не е важно, защото никой не може да каже откъде точно са се появили бактериите…

— Точно тук грешиш — изгледа го Джак. — Всички проби на Националната лаборатория са маркирани. Открихме това още при аутопсиите.

— Идиот! — избухна Терез. — Все едно, че си се подписал!

— Не знаех, че си маркират пробите — направи опит да се оправдае Ричард.

— Господи! — извъртя очи Терез. — Всички в Патологическия център знаят, че чумната епидемия е била предизвикана по изкуствен начин!

— Какво ще правим? — нервно преглътна Ричард.

— Чакай малко — промърмори Терез и сведе поглед към Джак. — Не съм убедена, че той казва истината… Приказките му не се връзват с това, което научих от Колийн… Сега ще й се обадя…

Разговорът беше кратък. Терез каза на подчинената си, че се тревожи за Джак и я помоли да научи от Чет какво по-точно представлява теорията му за наличието на заговор. Искаше да знае дали някой друг в Патологическия център вярва в нея. После каза, че не може да остави телефон, но след четвърт час отново ще й позвъни…