Робин Кук - Заплаха

— Започвай да говориш! — изхриптя Ричард.

Езикът на Джак се плъзна по мястото на удара, в устата му се появи солен вкус.

— Не е ли по-добре да изчакаме и колегата ти? — попита той, просто за да каже нещо. Ако предчувствията му бяха верни, тук скоро щеше да се появи Мартин Шевю. Не изключваше възможността в конспирацията да е замесен Кели, а дори и Цимърман.

Ударът очевидно беше нанесъл поражения и на Ричард, който нервно свиваше и отпускаше пръстите на дясната си ръка. В един момент се обърна и изчезна по посока на кухнята. Чу се отваряне на врата, последвано от тропот на лед върху плота.

Няколко минути по-късно Ричард се появи отново. Ръката му беше увита в хавлиена кърпа. Започна да крачи напред-назад, като час по час поглеждаше часовника си.

Времето се точеше бавно. Джак имаше нужда от хапче ефизол, но нямаше как да го сложи в устата си. Кашлицата му се усили и вече се чувстваше болен. Със сигурност имаше температура.

Далечното свистене на асансьора го накара да вдигне глава. Механично отчете факта, че не чу звънец. Това означаваше, че новодошлият разполага с ключ за сградата.

Ричард също чу асансьора и се насочи към входната врата.

Свистенето престана, вратата на асансьора се отвори с вече познатото метално дрънчене.

— Къде е той? — попита един гневен глас.

Джак беше с гръб към вратата и не можеше да види какво става в антрето. До слуха му достигна остро изщракване.

— Ей там, вътре! — не по-малко ядосано отвърна Ричард. — Вързал съм го с белезници за една от колоните!

Джак изпусна въздуха от гърдите си и бавно вдигна глава. Лицето, което видя, го накара да хлъцне от изненада.

— Докога ще разлайваш кучетата, копелдак? — ледено попита Терез. — Докога упорито ще си навираш носа там, дето не ти е работа?

Джак объркано мълчеше. Доскоро беше убеден, че сините очи на тази жена излъчват най-мекото сияние на света, но в момента те му приличаха на два хладни сапфира. Бледите й устни се бяха сключили в една тънка линия.

— Терез! — извика Ричард. — Не си губи времето да разговаряш с него! Трябва да решим какво да правим. Представяш ли си, ако е казал на някого за тази своя екскурзия?

Очите на Терез се извърнаха към лаборанта.

— Тук ли са глупавите ти проби? — попита тя.

— Разбира се.

— Тогава ги махай! Изсипи ги в тоалетната!

— Но, Терез!…

— Никакво „но“! Махай ги веднага!

— Дори и грипа? — изгледа я Ричард.

— Особено грипа!

Ричард намусено пристъпи към фризера, отключи го и започна да рови вътре.

— А теб какво да те правя? — попита Терез, отново насочила вниманието си към Джак.

— Като начало можеш да махнеш тези белезници — отвърна той. — После отиваме да хапнем нещо вкусно в „Позитано“ и ти викаш приятелчетата си…

— Млъквай! — просъска Терез. — До гуша ми дойде от твоето остроумие!

Обърна му гръб и пристъпи към Ричард, който бе напълнил шепите си със замръзнали епруветки.

— Всички! — заповяда тя. — Тук не трябва да остават никакви улики!

— Решението да ти помогна беше най-глупавото в живота ми! — оплака се Ричард и понесе епруветките към тоалетната.

Терез се прехвърли зад паравана на дневната, без да отговори. Джак неволно потръпна, дочул пускането на водата в тоалетната. Изобщо не му се мислеше за това, което навлезе в градската канализация, на разположение на плъховете.

Ричард излезе от банята и се присъедини към Терез в хола. Джак не ги виждаше, но в замяна на това ги чуваше съвсем ясно.

— Трябва веднага да го разкараме оттук! — отсече Терез.

— А какво ще го правим? — гневно попита Ричард. — Може би ще го удавим в Ийст Ривър?

— Най-добре е просто да изчезне — отвърна Терез. — Какво ще кажеш за фермата на мама и татко в Катскилс?

— През ум не ми мина за нея! — омекна гласът на Ричард. — Но идеята е добра!

— Как ще го закараме там? — попита Терез.

— С моя микробус.

— Проблемът е незабелязано да го вкараме вътре и да му затворим устата…

— Имам кетамин — рече Ричард.

— Това пък какво е?

— Упойка — отвърна Ричард. — Използва се главно от ветеринарите, но става и за хора. Най-много да му навлечем известни халюцинации…

— Не ми пука за халюцинациите му! — изръмжа Терез. — Интересува ме дали ще го просне в несвяст или не… Не е ли по-добре да го натъпчем с транквилизатори?

— Имам само кетамин — въздъхна Ричард. — Продават го без рецепта, ползвам го за животните…