Робин Кук - Заплаха

Реагира бързо и успя да сложи крак на вътрешната врата. Хвърли поглед зад себе си, но непознатият беше изчезнал. Влезе в сградата и остави вратата да се захлопне зад гърба му. Стълбището се извиваше покрай металната клетка на асансьора, който очевидно беше пригоден за товари. Това личеше както от необичайните му размери, така и от вратата, която се отваряше нагоре.

Стъпи на металния под на кабината и натисна бутона за петия етаж.

Асансьорът беше бавен и шумен, но все пак действаше. Скоро се озова на последната площадка, пред очите му се показа солидна врата без табелка. Нямаше звънец, наложи се да почука. Надяваше се, че вътре няма никой. Почука още няколко пъти, после завъртя топката на бравата. Вратата беше заключена.

Обърна се. Стъпалата водеха нагоре, вероятно към покрива. Изкачи се на горната площадка и дръпна една метална врата. Тя се заключваше отвътре и през нея действително се излизаше на покрива. Подпря я с трупчето, което очевидно беше изправено до стената с тази цел, после предпазливо излезе навън и се насочи към предната част на покрива. На фона на притъмнялото небе смътно се очертаваха перилата на аварийната стълба, които стърчаха над перваза.

Джак пристъпи към парапета и погледна надолу. Представата, че ще се спусне по тези тънки стъпала моментално пробуди страха от височина в душата му. Но площадката на петия етаж се очертаваше само на три-четири метра по-надолу, ярко осветена от прозореца.

Добре знаеше, че не може да пропусне този шанс, въпреки детския страх от високото. Задачата-минимум беше да надникне през прозореца.

Обърна се с гръб към бездната и бавно седна на парапета. После хвана перилата на аварийната стълба и се изправи. Започна да се спуска, заковал очи в стъпалата под краката си. Нито веднъж не погледна надолу, към улицата.

Най-сетне се изравни с прозореца и протегна врат, без да изпуска перилата от ръцете си. Помещението се оказа общо, както беше подозирал. Доста просторно, разделено с висок около два метра параван. Непосредствено пред очите му беше жилищната площ с легло и малък кухненски бокс до лявата стена. На кръглата маса в средата лежеше отвореният пакет с познатите лепенки. Дървеното трупче и смачканите вестници се търкаляха по пода.

Далеч по-интересно беше това, което се виждаше оттатък паравана: висок шкаф от неръждаема стомана, който нямаше нищо общо с домакинското оборудване.

Прозорецът беше отворен и Джак не издържа на изкушението да се промъкне вътре и да разгледа шкафа отблизо. Освен това, по тази начин нямаше да се налага отново да се катери по аварийната стълба, а просто щеше да излезе през входната врата.

Все пак му трябваше малко време за да пусне металните перила. Без да поглежда надолу, той тромаво се промуши през прозореца с главата напред. А когато най-сетне се озова вътре, лицето му беше покрито с едри капки пот.

Съвзе се бързо. Страхът от високото се стопи в мига, в който краката му стъпиха на твърдия под. Обърна се и надникна през прозореца. Поне за момента никак не му се щеше да бъде изненадан от мъжа със скиорското яке.

Улицата беше пуста. Джак прекоси жилищната площ и се озова в нещо като хол, в който доминираше високият френски прозорец. Обзавеждането се състоеше от два дивана под ъгъл с масичка за кафе между тях, положена върху малко продълговато килимче. Стените на подвижните паравани бяха облепени с плакати от някакъв международен симпозиум по микробиология. Списанията на масичката също бяха специализирани на тази тема.

В душата му се промъкна увереност. Може би най-сетне беше открил лаборатория „Фрейзър“. Но съдържанието на един висок шкаф със стъклени вратички в ъгъла го накара да потръпне. Мъжът със скиорското яке се интересуваше не само от бактерии, но и от огнестрелни оръжия.

Зави зад една от многобройните колони на просторното помещение, търсейки пътя към входната врата. И изведнъж се закова на място. Пространството пред очите му се оказа заето от добре оборудвана лаборатория. Високият шкаф от неръждаема стомана, чиято горна част бе зърнал от прозореца, се оказа огромен инкубатор — копие на онзи, който беше виждал в „Манхатън Дженерал“. В десния ъгъл на помещението бе монтиран уред за микробиологична защита от трети тип, чийто отдушник бе тикнат в специално изрязана дупка в стъклото на прозореца.

Още в първия момент на проникването си разбра, че се е натъкнал на някаква частна лаборатория, но оборудването го накара да замръзне на място. Монтираната тук апаратура струваше купища пари, а комбинацията лаборатория-жилище започна да му се струва още по-странна.