Робин Кук - Заплаха

Следващата му спирка беше в магазинчето за канцеларски материали. Там си избра връзка канап, една средна по размер картонена кутия и купчинка етикети за спешни доставки. За своя огромна изненада откри дори етикети с надпис „Опасност от биологична зараза“, които също пусна в количката си. На рафтовете отсреща пък намери бележник с празни разписки. Доволен от покупките, той побърза да се насочи към касата.

В бюрото на „Федерал Експрес“ се сдоби с адресни етикети и прозрачни пластмасови пликове, използвани за пренасяне на спешните писма.

Последна в списъка му беше агенцията за коли под наем, където нае един товарен микробус. Тук се забави най-дълго, тъй като трябваше да изчака да му докарат исканото превозно средство от някакъв гараж наблизо. Използва времето, за да приготви пакета. Нещо трябваше да се сложи в кутията. Очите му пробягаха по пода. На крачка от себе си видя едно дървено трупче, което очевидно използваха за подпиране на вратата. Изчака човекът зад гишето да се оттегли към вътрешността на магазина, грабна трупчето и го пусна в кутията, а след това я запълни с няколко листа от вчерашния брой на „Ню Йорк Поуст“, който лежеше на масичката в приемната. Разклати кутията, претегли я на длан, после доволно кимна с глава и се зае да я запечатва. Не пропусна да лепне и етикетите за спешна доставка и опасност от биологическа зараза.

Остана да попълни бланката на „Федерал Експрес“, която адресира до лаборатория „Фрейзър“. За изпращач написа името и адреса на Националната биологическа лаборатория. Изхвърли оригиналния екземпляр на бланката, а копието пъхна в прозрачния плик и го залепи върху капака на кутията. Огледа произведението си и доволно кимна с глава. Пакетът имаше напълно автентичен вид, особено с тези етикети за спешност отгоре.

Микробусът пристигна. Джак нахвърли нещата си в товарния отсек и се настани зад волана.

Направи две спирки преди да се появи отново пред заложната къща. Първата беше в аптеката зад ъгъла, откъдето купи опаковка ефизол за все по-възпаленото си гърло. После се отби в някаква закусвалня. Не изпитваше глад, но цял ден не беше слагал нищо в уста. Освен това не знаеше колко ще се наложи да чака след предаването на пакета.

На път за Бруум стрийт отвори кутийка с портокалов сок и глътна един римантадин. Това беше второто му хапче за деня, но той искаше да бъде абсолютно сигурен, че инфекцията няма да го повали.

Спря директно пред заложната къща. Включи аварийните светлини и остави мотора да работи, след което решително бутна вратата. Магазинчето беше абсолютно празно, както преди малко. Мустакатият мъж с военен комбинезон вдигна глава от списанието пред себе си. Изправената като грива коса на върха на темето му придаваше изненадан вид.

— Спешна доставка за лаборатория „Фрейзър“ — рече Джак и пусна пакета върху стъкления плот. После тикна бележника с разписките под носа на собственика и му подаде една химикалка: — Подпишете се отдолу, ако обичате…

Мъжът пое писалката, но се поколеба и хвърли поглед към пакета.

— Нали това е адресът? — нетърпеливо го изгледа Джак.

— Сигурно — промърмори онзи и поглади мустаците си. — Защо си се разбързал толкова?

— Казаха, че вътре има сух лед — отвърна Джак, после се наведе над тезгяха и поверително добави: — Шефът рече, че това е доставка на живи бактерии. Нали знаеш, от онези, дето ги използват за разни опити…

Мъжът кимна с глава.

— Чудя се защо не ме пратиха направо в лабораторията — продължи Джак. — Не че бактериите ще се просмучат навън, ама може да умрат и да станат безполезни… Сигурно имаш начин да се свържеш по спешност с клиентите си, нали?

— Сигурно — повтори онзи.

— Тогава действай — отсече Джак. — Подпиши се на бланката, че трябва да бягам!

Мъжът бавно изписа името си, а Джак успя да го разчете наопъки: Текс Хартман.

Текс побутна бележника обратно към него и Джак го тикна под мишницата си.

— Радвам се, че махнах това нещо от буса — промърмори той. — Хич не си падам по разните там вируси и бактерии. Нали знаеш, че миналата седмица имаше няколко случая на чума? Като научих за тях, направо напълних гащите!

Мъжът отново кимна с глава.

— Пази се! — махна му за сбогом Джак, излезе от магазина и скочи зад волана на работещата кола. Голям мълчаливец се оказа тоя Текс! — рече си недоволно той. Дали изобщо ще си направи труда да позвъни във „Фрейзър“? Отпусна ръчната спирачка, хвърли един последен поглед към магазина и с облекчение видя, че мустакатият е вдигнал слушалката.