Робин Кук - Заплаха

Таксито излезе от кръговото движение на площад Уошингтън, пое на юг по Бродуей, а след това на изток — по улица Хюстън. В дъното направи десен завой и се насочи към Елдридж.

Джак следеше пътя. Нямаше никаква представа къде се намира тази улица Бруум. Вероятно някъде в центъра, южно от Хюстън. Тази част от града познаваше съвсем слабо, имената на повечето улици не му говореха абсолютно нищо.

Колата направи ляв завой и напусна Елдридж. Поеха по една съвсем обикновена на вид улица. Джак успя да зърне името й, изписано върху табелата на ъгъла. Беше Бруум стрийт. Сградите от двете страни бяха с нищо незабележими пет и шестетажни блокове. Много от тях имаха изоставен вид, други предлагаха апартаменти под наем. Трудно можеше да се допусне, че тук някъде има медицинска лаборатория.

Изминаха една пряка, обстановката стана малко по-оптимистична. На ъгъла имаше голям магазин за водопроводни части с дебели решетки на прозорците, след него се редуваха още няколко магазина за строителни материали. Признаци на живот се забелязваха само в апартаментите непосредствено над тях, останалите етажи изглеждаха необитаеми.

Шофьорът отби до тротоара и спря. Номер 550 се оказа сграда, която едва ли имаше нещо общо с медицинска лаборатория. Приземието беше заето от обущарска работилница и някаква заложна къща с пощенски кутии под наем.

Джак се поколеба. Отначало помисли, че е сбъркал адреса, но бързо си даде сметка, че това е изключено. Беше го записал внимателно, а Игор му го повтори двата пъти. Плати на шофьора и бавно се измъкна навън.

Заложната къща беше оборудвана със стоманена рулетка, подобно на всички останали магазини в квартала. Зад витрината се виждаха безразборно нахвърляни вещи — електрическа китара, купчина употребявани фотоапарати и евтина бижутерия. Над вратата имаше голяма табела с надпис „Пощенски кутии под наем“, а на самото стъкло пишеше „Осребряване на чекове“. Пристъпи по-наблизо. Точно над електрическата китара имаше малка пролука, през която се виждаше част от вътрешността на магазина. В десния ъгъл беше монтиран дълъг рафт-витрина със стъклени стени, зад него стоеше мустакат тип с пънкова прическа, облечен във военен комбинезон. Зад гърба му се издигаше будка с плексигласови стени, в която имаше нещо като банково гише. Противоположната стена беше заета от метални пощенски кутии.

Любопитството му нарастна. Ако една медицинска лаборатория използва подобно съмнително заведение за обмен на кореспонденция, около нея със сигурност има нещо нередовно. Първата му реакция беше да влезе вътре и да попита собственика за „Фрейзър“. Но веднага се отказа. Подобни заведения никога не дават информация за клиентите си. Хората наемат пощенски кутии именно заради възможността да останат анонимни.

Най-важното сега е не само да установи дали „Фрейзър“ действително ползват някоя от кутиите вътре, а да направи така, че да засече тук и представител на тайнствената лаборатория, рече си той. В главата му бавно започнаха да се оформят контурите на сложен план…

Побърза да се отдръпне от витрината и се огледа. В момента имаше нужда от телефонен указател, но заведенията наоколо бяха затворени. Тръгна надолу по тротоара и скоро се озова на Канал стрийт. Току зад ъгъла имаше една отворена аптека.

Разгърна телефонния указател и си преписа четири адреса: магазинче за униформи, агенция за микробуси под наем, магазин за канцеларски материали и бюро на „Федерал Експрес“. Влезе в магазина за дрехи по простата причина, че беше най-близо.

Едва вътре си даде сметка, че не помни как точно изглеждат униформите на куриерите от „Федерал Експрес“. Това не го притесни особено, защото бързо съобрази, че и онзи зад тезгяха в заложната къща едва ли има точна представа за тях. Купи си чифт сини памучни панталони, бяла риза с външни джобове и пагони, черен колан и синя вратовръзка.

— Ще имате ли нещо против, ако се преоблека тук? — попита продавача той.

— Не, разбира се — кимна онзи и му показа пробната.

Панталоните се оказаха малко по-дълги от необходимото, но това не беше фатално. Джак се огледа и остана доволен от външния си вид, но в същото време разбра, че му трябва и още нещо. Това беше тъмносиньо кепе с малка козирка, което без затруднение откри на един от рафтовете. Плати за покупката, продавачът с удоволствие уви цивилните му дрехи в стегнат вързоп. Малко преди това Джак се сети да измъкне тубичката с римантадин от джоба на сакото. Симптомите му бяха доста обезпокоителни и не биваше да пропуска редовната си доза.