Робин Кук - Заплаха

— Момент — промърмори Игор и след известна пауза добави: — Получател срещу подпис е доктор Мартин Шевю…

Пулсът на Джак се ускори. Докосваше информация, за която много хора не подозираха. Дори Мартин Шевю едва ли ще знае, че Националната биологическа лаборатория маркира своите проби.

— А чумата? — попита той.

— Малко търпение — отвърна Игор и отново зачука по клавиатурата. Джак чуваше дъха му в слушалката.

— Ето я и чумата — промърмори след малко младежът. — Нейните вируси не поръчва никой по Източното крайбрежие, с изключение на научните лаборатории. Но тук пише, че на осми сме направили една доставка, за лабораторията „Фрейзър“.

— За пръв път чувам това име — рече Джак. — Разполагате ли с адрес?

— Бруум стрийт, номер 550.

— А получател? — попита Джак докато си записваше адреса.

— Отбелязано е само името на лабораторията.

— Редовни клиенти?

— Не знам — отвърна Игор и отново зачука по клавиатурата. — Виждам и други поръчки, но не са особено чести. Трябва да е някоя от онези малки диагностични лаборатории… Но има нещо странно…

— Какво?

— Плащали са винаги с чек. В това разбира се няма нищо нередовно, но повечето ни клиенти откриват акредитиви при нас.

— Телефонен номер?

— Не, само адрес — отвърна Игор и отново го повтори.

Джак му благодари за помощта и затвори. После придърпа телефонния указател и започна да търси името на фирмата. Нямаше го. От „Справки“ също не разполагаха с информация.

Бавно се облегна назад. В душата му се бореха противоречиви чувства. Разполагаше с цели два евентуални източника на зарази. Имаше представа за лабораторията на „Дженерал“, следователно трябваше да се запознае и с „Фрейзър“. А след това, ако успее да установи връзка между двете лаборатории, моментално ще предаде нещата в ръцете на Лу Солдано…

Отново се изправи пред проблема с проследяването. Снощи бе убеден, че действа професионално, но в крайна сметка се оказа противното. И слава Богу, иначе Шон Магоджинал едва ли щеше да има възможност за намеса… Но за разлика от „Черните крале“, Шон все пак е специалист, окуражи се той. От друга страна обаче бандитите компенсират липсата на достатъчно опит с изключителна агресивност. Вече доказаха, че изобщо не се притесняват от нападения на обществени места, а това означаваше само едно — трябва на всяка цена да се отърве от евентуалната опашка…

Безпокоеше се и от реакцията на Уорън и неговата банда. Най-вече защото не знаеше какво да мисли за тях. Нямаше представа на какво е способен Уорън, какви мисли минават през главата му. А сблъсъкът с него беше неминуем…

За да се отърве от проследяване трябва да избера оживено място, с много входове и изходи, рече си той. Най-подходящи за целта безспорно бяха гарата Гранд Сентрал и автобусният терминал Порт Оторити. Избра гарата, просто защото беше по-близо.

За съжаление нямаше начин да се измъкне незабелязано от службата и да стигне до Университетската болница. Наложи се да прибегне до услугите на радио-такси и поръча на диспечерката колата да го чака пред рампата на моргата.

Нещата протекоха гладко. Колата пристигна бързо, шофьорът успя да се включи в движението по Първо авеню без да спира на светофара. Въпреки това Джак се отпусна ниско на седалката, сгушил глава в раменете си. Таксиджията любопитно го наблюдаваше в огледалото за обратно виждане.

Поеха нагоре по Първо авеню. Джак зае нормално положение и се обърна да огледа ситуацията зад себе си. Не видя нищо подозрително. Нито една кола не ги последва от местата за паркиране, нито пък някой изскочи на бордюра да, маха за такси.

Завиха наляво по Четиридесет и втора и скоро спряха пред главния вход на Гранд Сентрал. В същия миг Джак изскочи от колата и се смеси с тълпата, която бавно се точеше по посока на пероните. За да бъде абсолютно сигурен, че не го следят, той реши да вземе метрото. Изскочи обратно от вагона в последния момент, точно когато вратите започваха да се затварят. Хукна нагоре по стълбите и излезе от гарата, отново на Четиридесет и втора, но през друг изход.

Спря едно такси и нареди на шофьора да кара към Световния търговски център. В продължение на няколко минути наблюдаваше движението зад себе си, после потупа шофьора по рамото и му даде адреса на Бруум стрийт.

Постепенно започна да се отпуска. Настани се удобно в седалката и стисна глава между дланите си. Главоболието, получено в хотела, все още не беше преминало. Слепоочията му продължаваха да пулсират. До този момент беше сигурен, че това се дължи на напрежението, но сега усети и някои нови симптоми. Гърлото му беше леко възпалено и с неприятни налепи. Все още имаше вероятност всичко това да са психосоматични реакции, но тревогата му се увеличи.