Робин Кук - Заплаха

— Ще се наложи да ми дадеш още един шанс — усмихна се той. — А сега трябва да се залавям за работа…

— Няма ли да попиташ за какви вълнуващи новини споменах?

— Сама ще ги споделиш, стига да искаш…

— „Нешънъл Хелт“ отмени вътрешното прослушване!

— Това добре ли е?

— Това е повече от добре! Отменят го защото са убедени, че кампанията „без чакане“ ще се увенчае с успех. По този начин не се налага да нахвърляме набързо концепцията си, а имаме цял месец за официалната презентация!

— Чудесно! — рече Джак. — Много се радвам за теб!

— И това не е всичко — добави Терез. — Тейлър Хийт ме повика и лично ме поздрави. Разбрал за машинациите на Робърт Баркър и той вече е извън играта. Получих личните му уверения, че аз ще бъда следващият президент на „Уилоу и Хийт“!

— Трябва да черпиш! — извика Джак.

— Точно така! Затова те каня на обед в „Четири сезона“.

— Ама ти наистина си страшно упорита! — рече с уважение Джак.

— Такава трябва да бъде всяка жена от кариерата.

— За обяд едва ли ще успея, но можем да вечеряме заедно — рече Джак. — Ако не ме тикнат в затвора, разбира се…

— Това пък какво беше?

— Дълго е за обяснение — поклати глава Джак. — Ще ти звънна по-късно. Чао засега… — Затвори преди Терез да има време за реакция, ясно усетил, че тази жена ще го държи на телефона, докато не получи своето.

Стана с намерението да отскочи до ДНК-лабораторията, но на вратата се изправи Лори.

— Нямаш представа колко се радвам да те видя — усмихна се младата жена.

— Аз пък трябва да ти благодаря, защото ако не беше ти, нямаше да ме видиш — отвърна той. — Преди няколко дни положително щях да реша, че си пъхаш носа дето не ти е работа, но днес не мисля така. Не знам какво си разказала на Лу Солдано, но именно то ми спаси живота…

— Той се обади снощи и ми разказа всичко — кимна Лори. — Няколко пъти звъних у вас, но никой не вдигаше…

— Не само ти си звънила — поклати глава Джак. — Честно ще ти призная, че ме беше страх да се прибера…

— Лу каза, че рискуваш страшно много като контактуваш с разни банди… А аз лично съм убедена, че трябва да прекратиш това, което вършиш.

— Мнението ти съвпада с мнението на мнозинството — ухили се Джак. — Дори майка ми ще бъде съгласна с теб, ако си направиш труда да й звъннеш в Саут Бенд, Индиана…

— Не разбирам как можеш да се шегуваш след всичко това, което ти се случи! — намръщи се Лори. — Лу каза да ти предам и още нещо — полицията не е в състояние да ти осигури 24-часова охрана. Нямат достатъчно хора за това, следователно си сам…

— Не съвсем — продължаваше да се усмихва Джак. — Нали работя с теб, а голяма част от времето си прекарваме заедно?

— Невъзможен си! — поклати глава тя. — Когато не желаеш да говориш по дадена тема, винаги прибягваш до особеното си и невинаги приятно остроумие! Според мен трябва да споделиш всичко с Лу. Кажи му за подозренията си относно терористи, остави го да ги проучи. В крайна сметка това му е работата!

— Съгласен съм, но случаят е малко особен. Разследването изисква познания, които Лу не притежава. Освен това аз самият имам нужда от известно самочувствие. Признавам, че през последните пет години то беше доста смачкано…

— Странен човек си ти! — въздъхна Лори. — Говориш с недомлъвки, упорит си като магаре! А аз не те познавам достатъчно, за да преценя кога се шегуваш и кога говориш сериозно. Ще те помоля само за едно — бъди предпазлив, не предприемай нищо от това, което направи през последните няколко дни!

— Предлагам бартер — рече Джак. — Аз ще обещая това, за което ме молиш, а ти ще започнеш да вземаш римантадин!

— Видях долу нови смъртни случаи вследствие на грипа — вдигна глава Лори. — Това ли е причината да споменаваш за римантадин?

— Абсолютно — кимна Джак. — В Центъра за борба с инфекциозните болести приемат нещата изключително сериозно, предлагам и ти да направиш същото. Там са убедени, че става въпрос за вируса, който е предизвикал грандиозната епидемия от 1918 година. Аз самият започнах да пия римантадин…

— Как е възможно това? — учуди се Лори. — Този вирус отдавна не съществува!

— Грипните вируси имат свойството да се крият за дълги периоди от време — поясни Джак. — Това е едно от нещата, върху които работят в Центъра за борба с инфекциозните заболявания.

— Но къде тогава остават твоите подозрения в тероризъм? — засече го Лори. — Кой може да разпространява нещо, което не съществува извън някакъв неизвестен никому природен резервоар?