Робин Кук - Заплаха

Насочи се направо към оперативната стая. Искаше час по-скоро да научи какви покойници са докарали през нощта.

— Хей, док! — отмести вестника си Вини. — Знаеш ли, че те има във вестника?

Джак не му обърна внимание и се насочи към Джордж.

— Хей, не те ли интересува? — извика след него Вини. — И снимка са ти направили!

— Видях я, но не се харесвам особено — отвърна през рамо Джак.

— Кажи какво е станало! — примоли се Вини. — Това тук ми звучи като на кино! Защо копелето е искало да те гръмне?

— По погрешка — отвърна Джак.

— А стига бе! — разочаровано рече Вини. — Искаш да кажеш, че те е взел за някой друг?

— Нещо такова — отвърна Джак и попита Джордж дали има нови смъртни случаи поради грип.

— Ама наистина ли са стреляли по теб? — не обърна внимание на въпроса Джордж. Изглеждаше дори по-любопитен от Вини. Нещастието на другите винаги пробужда любопитство, рече си Джак.

— Поне петдесет пъти — отвърна той. — Но само с онези пистолети, които изстрелват топчета за пинг-понг. А тях аз ги избягвам лесно…

— Не ти се говори, а? — подхвърли Джордж.

— Много си проницателен — похвали го Джак. — Хайде, отговори на въпроса ми!

— Четири — рече Джордж.

Джак усети как пулсът му се ускорява.

— Къде са?

— Тук — почука купчината папки пред себе си Джордж. — Два от тях определих за теб, но Калвин се обади да ме предупреди, че днес ще се занимаваш само с писмена работа. Според мен и той е видял вестника. Всъщност, изобщо не беше сигурен, че ще се появиш на работа…

Джак замълча. Предстоеше му толкова много работа, че един „книжен ден“ му се стори като манна небесна. Разтвори папките да види имената. Част от тях очакваше, но въпреки това изпита нещо като шок. През нощта от остра белодробна недостатъчност бяха починали Ким Спенсър, Джордж Хейзълтън, Глория Хернандес и Уилям Пирсън — лаборантът от нощната смяна. Вече нямаше съмнение, че грипният вирус е изключително смъртоносен. Последните му жертви бяха все здрави и относително млади хора, които бяха починали за по-малко от двадесет и четири часа след заразата.

Притесненията му се върнаха с нова сила. Вече беше сигурен, че градът е изправен пред тежка епидемия. Единствената му надежда беше да се окаже прав по отношение на овлажнителите на въздуха. Всички жертви, включително и новите, са били изложени на тяхното въздействие. Засега липсваха доказателства за предаване на вируса пряко, от човек на човек.

Изскочи навън без да обръща внимание на въпросите, с които го засипа Вини. Не знаеше какво да прави. Горчивият опит с чумните бацили го съветваше да изчака Бингъм и да го убеди да се свърже с градските и щатските санитарни власти. Но това означаваше загуба на време, а епидемията вече беше в ход…

— Доктор Степълтън, търсиха ви много хора — спря го нощната дежурна на телефоните Марджъри Занковски. — Част от тях оставиха съобщения, ето ви списъка. Тъкмо се готвех да го кача горе, в кабинета ви…

Джак пое купчината розови листчета с телефонни послания и продължи към асансьорите. Терез беше звъняла няколко пъти, последният от тях в четири сутринта. Усети как го обзема чувство за вина. Би трябвало да й позвъни от хотела, но просто нямаше настроение да говори с никого.

За негова изненада сред имената на търсилите го бяха Клинт Ейбълард и Мери Цимърман. Първата му мисъл беше, че Кати Макбейн им е разказала всичко. Ако случаят е такъв, посланията им със сигурност съдържат тежки думи. Бяха звъняли един след друг, малко след шест сутринта.

Най-много обаче го разтревожиха две обаждания на Никол Маркет от Грипната лаборатория. Първото беше записано някъде около полунощ, а второто — в шест без четвърт.

Втурна се в кабинета, съблече палтото си и хвана телефона. Гласът на Никол звучеше уморено.

— Работих през цялата нощ — промърмори тя. — Търсих ви няколко пъти, както в службата, така и у дома…

— Извинявам се — рече Джак. — Трябваше да ви оставя и един друг телефон…

— У вас се обади мъж на име Уорън — добави жената. — Надявам се, че ви е приятел, защото не беше особено любезен…

— Приятел ми е — отвърна Джак. В душата му пропълзя тревога. Срещата с Уорън нямаше да бъде лека.

— Ясно… Всъщност, не зная откъде да започна… Заради вас доста хора не са мигнали тази нощ… Грипните вируси, които получихме тук, предизвикаха нещо като пожар. Подложихме ги на обработка с всички известни серуми, но те изобщо не реагират. Казано с други думи, тук става въпрос или за нов щам, или за вирус, който е действал преди много години — когато серумите още не са били открити…