Робин Кук - Заплаха

Клепачите му потрепнаха, очите му трескаво пробягаха по лавиците. Беше напълно дезориентиран. Някъде наблизо ехтяха звучни и ритмични удари, като от камбана. Не можеше да определи откъде точно идват. Вдигна ръка да погледне обривите си, но те бяха изчезнали. Едва сега осъзна къде се намира и разбра, че е сънувал.

Температурата в хотелската стая положително надхвърляше тридесет градуса. Обзет от чувство на отвращение, Джак изрита завивките и спусна крака на пода. Беше подгизнал от пот. Камбаненият звън идваше от радиатора, който изпускаше пара и пръски гореща вода. Звукът беше пронизителен, като удари от чук върху наковалня.

Отиде до прозореца и се опита да го отвори. Но той изобщо не помръдна, явно рамката беше закована. Пристъпи към радиатора. Беше толкова горещ, че не можеше да докосне регулационния вентил. Взе една кърпа от банята, след което установи, че вентилът е застопорен в крайно отворено положение.

Успя да отвори прозорчето на банята. Лъхна го свеж въздух и той остана на място. Плочките под босите му крака бяха приятно хладни. Облегна се на умивалника, спомни си съня и неволно потръпна. Беше толкова реален, че очите му неволно се сведоха към корема, търсейки обривите. Но кожата му беше бяла и чиста. Главоболието обаче беше истинско. Вероятната причина за него беше прекалено силното отопление. Зачуди се защо не се беше събудил по-рано.

Погледна се в огледалото. Очите му бяха червени, брадата му плачеше за бръснач. Надяваше се, че във фоайето има магазинчета, тъй като не си носеше тоалетни принадлежности.

Върна се в спалнята. Радиаторът беше утихнал, а благодарение на хладния въздух от банята, температурата се беше понижила до приемливи граници.

Започна да се облича с намерението да слезе долу. В главата му изплуваха събитията от отминалата вечер. Пред очите му с плашеща яснота се появи дулото на пистолета и той неволно потръпна. Броени секунди го бяха делили от смъртта.

Три пъти за двадесет и четири часа се беше изправял пред онази с косата. При всеки от тях усещаше колко много иска да живее. За пръв път от много години насам си зададе въпроса дали нехайното му отношение към живота всъщност не е проява на неуважение към паметта на семейството му. На съпругата и двете дъщери, които си бяха отишли завинаги…

Във фоайето успя да се снабди със самобръсначка за еднократна употреба и малка тубичка паста за зъби с прикачена към нея четка. Изправи се пред асансьора, очите му попаднаха на купчината вестници, оставени върху затвореното гише. На първа страница на „Дейли Нюз“ имаше дебело заглавие:

Остави покупките си на плота и направи опит да измъкне един екземпляр от вързопа, но пластмасовите ленти бяха прекалено стегнати. Обърна се към намръщения нощен администратор, който неохотно сряза лентата с остро като бръснач джобно ножче и нагло му прибра парите.

В кабината разтвори вестника и с ужас откри снимката си по средата на трета страница. Бяха го щракнали в момента, в който излиза от „Позитано“, хванат за ръката от Шон Магоджинал. Не помнеше да са го снимали, но фактът си беше факт. Текстът под снимката гласеше:

ДОКТОР ДЖАК СТЕПЪЛТЪН, МЕДИЦИНСКИ СЛЕДОВАТЕЛ КЪМ ГРАДСКИЯ ПАТОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ НА НЮ ЙОРК, НАПУСКА МЯСТОТО НА ПОКУШЕНИЕТО ПОД ОХРАНАТА НА ДЕТЕКТИВ ШОН МАГОДЖИНАЛ. ПРИ ИНЦИДЕНТА Е ЗАСТРЕЛЯН ЕДИН ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ИЗВЕСТНА БАНДА.

Прочете и самия материал, който беше толкова кратък, че го завърши още преди да стигне до стаята си. Авторът, неизвестно как, беше успял да научи за сблъсъка му със същата банда в миналото. Фактите бяха предадени тенденциозно, с очевидната цел да предизвикат сензация. Захвърли вестника с отвращение, в душата му се промъкна безпокойство. Очакваше го напрегнат ден, никак не му беше до вестникарски шумотевици.

Взе душ, избръсна се и изми зъбите си. Стана му далеч по-добре, но все още не беше наред. Главоболието не минаваше, а мускулите на краката бяха някак схванати и също го наболяваха. Същото беше състоянието и на гърба му. Не можеше да се отърве от неприятното чувство, че е пипнал опасния грип и побърза да вземе нова доза римантидин.

Пристигна в Центъра с такси, но накара шофьора да го остави пред рампата за линейки на моргата. Не беше в настроение да разговаря с репортерите, които вероятно вече дебнеха пред главния вход.