Робин Кук - Заплаха

— Останете по местата си! — отново извика полицаят. — Ситуацията е под контрол!

Част от посетителите се подчиниха, други останаха на крака с опулени от смайване очи.

Успял да възвърне самообладанието си, Джак приклекна до полицая и рече:

— Аз съм лекар.

— Знам — кимна онзи. — Хвърлете му едно око, но се страхувам, че вече е пътник…

Джак потърси пулса на жертвата, питайки се откъде ченгето знае, че е доктор. Пулс нямаше.

— Нямах друг избор — прошепна забързано полицаят. — При толкова много хора наоколо трябваше да се прицеля в лявата част на гърдите му и вероятно съм улучил сърцето…

После и двамата се изправиха. Очите на полицая пробягаха по фигурата на Джак.

— Добре ли сте?

— Предполагам — промърмори Джак и сведе замаян поглед към тялото си. Не усещаше нищо, но от опит знаеше, че може да се окаже прострелян.

— Размина се на косъм — въздъхна ченгето. — Признавам, че изобщо не допусках нещо да ви се случи точно тук…

— Какво искате да кажете?

— Очаквах неприятности след излизането ви от ресторанта — поясни другият.

— Не знам за какво говорите, но съм щастлив, че се оказахте тук — въздъхна Джак.

— За това трябва да благодарите на Лу Солдано — сви рамене полицаят.

Терез изскочи от вратата на тоалетната в дъното и забърза към масата. Върху лицето й се беше изписало тотално объркване. Зърнала трупа на пода, тя ахна и притисна длан към устата си, а в очите й се появи смайване.

— Какво стана? — дрезгаво попита тя. — Пребледнял си като платно!

— Жив съм — отвърна с колеблив глас Джак. — Благодарение на този полицай…

Терез се извърна към непознатия, но не успя да го попита нищо. Откъм улицата се разнесе пронизителен вой на сирени.

Джак беше извърнал очи към улицата отвъд стъклото на летящата с висока скорост кола, но не виждаше нищо. Движеха се по булевард Рузвелт, а той беше седнал на предната седалка до Шон Магоджинал — тайнственият цивилен полицай, който го бе спасил от сигурна смърт.

От инцидента беше минал повече от час, но нервите му продължаваха да са свити на кълбо. Фактически сега, когато имаше време да обмисли този трети опит за покушение срещу себе си, той се чувстваше дори по-възбуден, отколкото по време на инцидента. Толкова възбуден, че се принуди да тикне ръце под коленете си, за да прикрие треперенето им.

Истинският хаос в ресторанта настъпи след пристигането на полицията. Част от посетителите охотно дадоха имената и адресите си, но други възроптаха. Джак очакваше да поискат същото и от него, но Шон му предаде, че лейтенант Лу Солдано го очаква за разговор. Не му стана особено приятно, но просто нямаше избор. Успя да отклони желанието на Терез да го придружи едва когато обеща да й позвъни по-късно. След подобно преживяване тя не пожела да остане сама и се върна в агенцията.

Раздвижи език в пресъхналата си уста. Опасяваше се, че полицията има всички основания да го задържи. Не беше съобщил за убийството на Реджиналд, нито пък за стрелбата в аптеката-супермаркет, където бе отнет още един човешки живот. На всичкото отгоре сам беше насочил Лори да търси връзка между Реджиналд и мъртвата Бет…

Въздъхна и прокара пръсти през косата си. Чудеше се как ще отговаря на неизбежните въпроси, които го чакаха в полицейското управление.

— Добре ли сте? — извърна се да го погледне Шон.

— Разбира се — промърмори Джак. — Прекарах една прекрасна вечер. В град като Ню Йорк човек никога не скучае.

— Това е позитивно мислене — кимна полицаят.

Джак му хвърли един кос поглед, изненадан от буквалното тълкуване на репликата си.

— Имам един-два въпроса — рече той. — Как по дяволите се озовахте в онзи ресторант? Откъде знаете, че съм лекар? Защо трябва да благодаря на Лу Солдано?

— Лейтенант Солдано получи предупреждение, че сте в опасност — отвърна Шон.

— А вие как разбрахте, че съм в ресторанта?

— Много просто — двамата със сержант Мърфи ви проследихме от моргата…

Джак въздъхна и извърна глава към вечерния град, който бягаше край прозореца. Спомни си за гордостта от собствената си изобретателност, която го бе обзела малко преди да влезе в „Позитано“. А сега се оказа, че е бил чист аматьор…

— В „Блумингсдейл“ почти ви изпуснахме, но аз вече бях усетил какво сте намислил да вършите — добави Шон.

— А кой предупреди лейтенант Солдано? — извърна се към него Джак, макар да беше сигурен, че това е била Лори.