Робин Кук - Заплаха

— Хей, Фил — подвикна след него Туин. — Точно тридесет секунди след като влезеш, аз ще спра пред вратата. Излизаш, скачаш в колата и изчезваме. Ясно?

— Ясно — кимна Фил, изпъна рамене и се насочи към ресторанта. Пистолетът тежеше в десния джоб на панталоните му.

След първата среща Джак беше убеден, че Терез е една делова жена, която никога не губи времето си в празни приказки. Но сега разбра, че е сбъркал. Още след първата чаша вино тя започна да отговаря по достоен начин на подмятанията му за прекалената си всеотдайност в работата, а след втората вече беше в пълен синхрон със заядливия му хумор и двамата се смееха от сърце.

— Сутринта бях убеден, че съм забравил да се смея — призна й той.

— Като комплимент ли да го приема? — попита тя.

— Разбира се.

Терез сгъна салфетката си.

— Извинявай, но ще отскоча до тоалетната — надигна се тя. — Мисля, че ордьоврите ще пристигнат всеки момент…

— Разбира се — кимна той, хвана масата и леко я отмести встрани да й направи място. В това заведение пространството между масите беше малко.

— Да не избягаш! — стисна рамото му тя. — Веднага се връщам…

Джак я проследи с очи как приближава до метр д’отела, пита го нещо и човекът сочи към дъното на заведението. Беше облечена в едно от своите делови костюмчета с проста кройка, което прилепваше към стройната й фигура. Лесно беше да си представи, че тази жена подхожда към физическите упражнения по същия всеотдаен начин, по който се отнася и към работата си.

Отмести поглед и насочи вниманието си към масата. Отпи глътка вино. Някъде беше чел, че червеното вино убива микробите. Това го накара да се замисли за нещо, което беше пропуснал — за мерките, които беше взел срещу грипния вирус, но мерки, които изключваха околните. Дали пък няма да лепна заразата на Терез? — запита се с тревога той.

Нямаше никакви симптоми, че се разболява, следователно не може да я зарази, успокои се той. Мислите за грипа му напомниха за римантидина. Извади шишенцето от джоба си и глътна едно от големите оранжеви хапчета.

Очите му обходиха залата. Направи му впечатление, че всички маси са заети, но келнерите ги обслужват спокойно, дори някак лениво. Това вероятно се дължи на опит и тренировка, рече си той.

На бара вдясно седяха няколко мъже и жени, вероятно в очакване на свободна маса. Платнището на входната врата се отметна и в заведението влезе добре облечен млад афро-американец.

Не беше сигурен с какво точно привлече вниманието му. Може би с високото си телосложение, което му напомни за младежите на баскетболната площадка. Поколебал се за миг, новодошлият бавно тръгна между масите. Вероятно търсеше познати. Походката му обаче не се отличаваше с характерната за чернокож младеж лека, пъргава и енергична стъпка. Придвижваше се така, сякаш носи тежък товар на гърба си. Дясната му ръка беше в джоба, а лявата висеше отстрани на тялото, вдървена като протеза.

Джак продължаваше да го гледа как върви между масите и нервно върти глава. На пет-шест метра от вратата го пресрещна метр д’отелът, двамата си размениха няколко думи.

После посетителят възобнови движението си към вътрешността на залата, а главата му продължаваше да се върти във всички посоки.

Джак вдигна чашата си и отпи глътка вино. В същия момент очите на непознатия срещнаха неговите, тялото му промени посоката на движението си и се насочи право към масата.

Видя като насън как в дясната му ръка се появява пистолет и дулото се насочва право в гърдите му.

В затвореното пространство на ресторантчето изстрелът екна с оглушителна сила. Джак инстинктивно издърпа покривката към себе си, сякаш можеше да се предпази с нея. Чашите и бутилката се стовариха на пода с оглушителен трясък.

Последва кратък миг на пълна тишина. Секунда по-късно тялото политна напред и се строполи върху масата, а пистолетът изтропа на пода.

— Полиция! — извика напрегнат мъжки глас. Някакъв човек се изправи в средата на залата. В едната му ръка проблясваше полицейска значка, а другата стискаше тежък револвер 38-ми калибър. — Без паника! Всички да останат по местата си!

Джак с отвращение изтика масата напред, тъй като се оказа притиснат до стената. Тялото на мъжа се извъртя и рухна на пода.

Полицаят прибра значката и револвера, а после пъргаво приклекна и опипа пулса на непознатия. В следващия миг вдигна глава и заповяда да позвънят на 911 за линейка.

Едва след това настъпи хаосът. Повечето мъже скочиха на крака, жените се разпищяха. Онези, които бяха близо до вратата, побързаха да хукнат навън.