Робин Кук - Заплаха

— Това не знам — сви рамене полицаят. — Но след малко ще можете да го попитате лично.

Авеню Рузвелт неусетно се сля с виадукта на Саут стрийт, в далечината се очерта величествената конструкция на моста Бруклин, осветена като коледна елха.

Малко преди моста напуснаха магистралата и свърнаха на север, а няколко минути по-късно вече влизаха в паркинга пред Главното полицейско управление на Ню Йорк.

Джак за пръв път идваше тук и остана изненадан от модерната обстановка. Минаха през кабинката на металдетектора, след което Шон го заведе в кабинета на Солдано и се оттегли.

Лу го посрещна с протегната ръка.

— Сядайте, докторе — рече той и придърпа един стол с висока облегалка. После махна с ръка към един чернокож полицай и добави: — Това е сержант Уилсън.

Уилсън беше висок и много красив мъж с безупречно изгладена униформа, която влизаше в рязък контраст с доста изтърканите цивилни дрехи на лейтенанта.

Джак се здрависа със сержанта и остана впечатлен от здравото му ръкостискане. То го накара да се засрами от все още треперещите си ръце.

— Поканих сержант Уилсън, защото той е началник на отдела за борба с организираната престъпност и специалните операции — поясни Солдано и седна зад бюрото си.

Чудесно, мрачно въздъхна Джак. След тази среща положително ще опрем и до участието на Уорън във всички отминали събития. Направи опит да се усмихне, но веднага разбра, че това само засилва впечатлението за собствената му неувереност. Имаше чувството, че тези двамата, несъмнено опитни професионалисти, още от вратата са разбрали с кого си имат работа.

— Научих, че сте имал неприятно преживяване тази вечер.

— подхвърли Лу.

— Меко казано — сви рамене Джак и едва сега се реши да огледа домакина си. След признанието на Лори за някогашната си връзка с него, той очакваше да види един доста по-представителен мъж, поне във физическо отношение. Но Лу се оказа едно малко по-компактно копие на самия него — доста по-нисък, но с широки рамене и яко телосложение.

— Мога ли да ви задам един въпрос? — попита го Джак.

— Естествено — разпери ръце Лу. — Поканил съм ви тук на разговор, а не на разпит…

— Какво ви накара да изпратите подир мен офицер Магоджинал? Веднага ще добавя, че не се оплаквам, тъй като на практика той ми спаси живота…

— За това трябва да благодарите на доктор Лори Монтгомъри — отвърна Лу. — Тя се тревожеше за вас и ме накара да обещая, че ще предприема някакви мерки. А единственото за което се сетих, беше да пусна опашка подире ви…

— Наистина съм впечатлен — промърмори Джак, питайки се с какви думи би трябвало да благодари на Лори.

— А сега започвайте, докторе — стопи се усмивката на Лу, а лактите му легнаха върху плота. — Имате да ни разказвате за много неща…

— Все още не съм наясно какво точно става — призна с въздишка Джак.

— Отпуснете се, помислете… И не забравяйте, че провеждаме не разпит, а приятелски разговор.

— Доста съм раздрусан за приятелски разговор — промърмори Джак.

— Тогава може би ще е по-добре да ви кажа какво знам аз — предложи Лу и накратко му предаде съдържанието на разговора си с Лори. Подчерта, че е осведомен както за побоя, така и за покушението срещу Джак, вероятно от някаква банда в долен Ийст Сайд. Спомена за неговата неприязън към „АмериКеър“ и подозренията му по отношение на странните епидемии в „Манхатън Дженерал“, които са предизвикали реакцията на хората там. Приключи с предположението му за връзка между две на пръв поглед съвсем отделни убийства и изнедващите потвърждения на това предположение след съответните криминалогически процедури.

Джак го изчака да свърши и тихо подсвирна.

— Май ще се окаже, че вие знаете повече и от мен — рече с уважение той.

— Едва ли — отвърна с усмивка Лу. — Но се надявам, че след тази информация вие ще можете да ни кажете какво още трябва да се направи по отношение на сигурността. Както вашата, така и на други хора… Днес следобед стана още едно убийство, съвсем близо до „Дженерал“. То също носи почерка на гангстерски междуособици. Случайно да знаете нещо за него?

Джак смутено преглътна. В съзнанието му изплуваха предупрежденията на Уорън. Беше избягал от мястото на две убийства и беше изпълнявал инструкциите на престъпници. Всичко това на практика превръщаще в престъпник и него…

— В момента предпочитам да не говоря по този въпрос — промърмори той.

— Така ли? — погледна го с лека изненада полицаят. — А защо, докторе?